Всичко започва през 1995 година с един ритник. „Ритник в гърба на инерцията” – манифестът на младите радикални художници, които всъщност забраняват дори да се използва названието „художник”. Следват множество акции, изложби, графити, скандали – бунтът на 90-те като че ли най-точно се отразява в работите им – те говорят за хомосексуализъм, за непокорство, за бедността на хората, за преялите политици, за изкуство, за свобода - те са група XXL. През 2003 година едноименната им галерия е затворена лично от областният управител на София, заради изложбата „Анти Сакс- ново политическо изкуство”. Отзвукът обаче е нищожен. 23 години по-късно обаче, те съвсем не са забравени, през годините името на групата става култово, а изявите на членовете й предизвикват голям интерес. Тази седмица Националната галерия също откри голяма тяхна изложба, наречена „Минало и настояще на един контракултурен разказ“ и ги обяви за явление. Освен основателите Свилен Стефанов, Генади Гатев, Хубен Черкелов, Иван Кюранов, Косьо Минчев, Расим, Георги Тушев и Слави Славов, са представени и автори, включвали с в дейността на групата с течение на годините. Някои от години работят в Ню Йорк, други отдавна вече са професори в Художествената академия и все пак XXL звучи все така актуално. Сузана Каранфилова, куратор на изложбата, заедно със Свилен Стефанов, разказва още от историята.
