Беше представено и специално вестникарско издание с единствен брой, подготвено от Националния литературен музей, разказа Елена Алекова от редакционния екип на вестника.
Документални свидетелства за Алеко Константинов, съхранени от Найчо Цанов. Те са ни предоставени от Държавен архив - Видин. Това са телеграми, които са изпращани до Найчо Цанов, когато Алеко Константинов е убит. От архива на самия Алеко Константинов - детски рисунки и страници от неговия речник, личен, той сам си го е правил.
Румяна Пенчева - другият редактор на вестника, допълни:
Във фонда на Националния литературен музей - там, където се съхраняват вещите архивте, снимките - всичко на писателите, които нямат къщи-музеи - най-ценният архив, най-ценният експонат е една мастилница, която ние пазим, на Алеко Константинов. В юбилейния брой, който направихме за Алеко Константинов, бих казала, че участват най-добрите литературни историци в България. Това е за хора, които са отдали целия си живот в проучване на българската литературна история. Тук Алеко го виждаме и като адвокат, виждаме го и като журналист, и като пътешественик. Виждаме го като човек който има абсолютно отрицателно отношение към създаването на Рисувалното училище.
