Според последните данни на Института по пазарна икономика, две трети от страната произвежда около 14% от продукцията у нас. Остатъкът е обособен в т.нар. икономически центрове, сред които начело е очаквано София, където е съсредоточена близо половината от днешната ни стопанска активност. Във втория, Пловдив, произвеждат пет пъти по-малко. Този дисбаланс се обяснява с прекаленото централизиране на приходите от държавата и оттам невъзможността на местната власт за развитие на регионална икономика, липсата на дългосрочна национална политика за изграждане на икономически реалности и съответната инфраструктура, а оттам някъде като предпоставка, другаде като последица се намесва и демографската криза. Едно предишно и почти също правителство прие преди години програма за западналите региони. И както е видно, с чисто електорални и никакви практически последици. Сега пак се говори за градеж на пътища. През Северозапада и Североизтока. Закъсняло като икономическа логика и много навреме като възможности за личностно и корпоративно обогатяване. Стара народна поговорка е, че пътят село храни. В новото тълкувание храни властници.
