Интервю на Таня Величкова с Хамид Хамид и Александър Кашъмов
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Делян Пеевски е народен представител, който иска прозрачност. Дали е собственик на медии, той си го е обявил в съответните декларации и не го крие. Срещу него обаче има редица внушения, че едва ли не притежава империя, което след приемане на тези текстове може би ще видите, че не е точно така.Няма конфликт на интереси, ако се цели пълна прозрачност на този бизнес. Това каза в предаването "Преди всички" народният представител от ДПС Хамид Хамид, един от вносителите на предложения за законодателни промени, осветляващи финансирането и собствеността на медиите:
Промените са в две посоки. Първо, наред с доставчиците на медийни услуги, собствеността им, да се осветли тяхното финансиране и то това финансиране, което не е на пазарен принцип. Имам предвид всяко финансиране, което е извън обичайните договори за реклама, срещу които има фактури и там контролът е от Националната агенция по приходите. Вече всички доставчици на онлайн услуги (разбира се, ако текстът бъде приет), ще декларират всяка година до 30 юни с нарочна декларация до Търговския регистър, който е публичен. Така ще излязат на светло всички тези плащания и всеки български гражданин ще може да разбере коя медия как се финансира. /.../ Голяма част от медиите се финансират чрез реклами, но публична тайна е, че има медии, които се финансират по друг начин - било от фондации, било от грантове, било от плащане на ръка, тоест непазарни принципи, срещу които не се издава фактура и които създават неяснота - срещу тези пари не е ясно какво върши тази медия. Искаме да осветлим това финансиране, което ще допринесе за прозрачността в медийния сектор и ще се види кой кой е на медийния пазар и какви цели преследва.
Хамид мотивира втората насока на законопроекта така:
Не е тайна, че ако дадено лице притежава значителен брой пунктове за разпространение на печатни издания, то той може по този начин да изкриви медийният пазар, така че с декларация до министъра на културата, до 31 януари всяка година тези разпространители ще обявят своя действителен собственик, както и броя крайни пунктове, в които разпространяват медийни издания.
Ако се установи повече от една трета от всички пунктове притежание на едно лице, министърът на културата ще препраща тази информация до КЗК, която да предприема съответните антимонополни действия, обясни още Хамид Хамид.
Онлайн медиите придобиват все по-голям пазарен дял и законодателството в това отношение изостава - контролират се по-строго печатните издания, а електронните остават без контрол, смята Хамид. Запитан дали няма конфликт на интереси Делян Пеевски да е едновременно съвносител на предложенията за законодателни промени и собственик на медии, Хамид Хамид посочи:
Той няма интерес, ако държи голям процент от медии да се осветлява. Тоест, ще видите, че това са само внушения на други медии, които се крият зад някакви фиктивни плащания и непазарно финансиране.
От своя страна юристът Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация" анализира контекста на медийната среда в България, като я нарече болна.
Дали един проблем трябва да се бори със закон е също голям въпрос, защото всяка регулация, всяко създаване на закони по отношение на медиите, граничи с опасността да бъде осъществена цензура, забранена от Конституцията, изтъкна Кашъмов.
Относно участието на Делян Пеевски в процеса по законодателна промяна Кашъмов заяви, че изобщо не се крие, че този законопроект е насочен срещу конкурентни медии. Използването на законодателство за разрешаване на спорни въпроси с конкуренцията в сферата на медиите може да представлява форма на цензура, подчерта Кашъмов:
В няколко вестника вчера е оповестена личната гледна точка на този господин, Пеевски, който казва: "Внасям закон, който ще спре спекулациите на грантовите медии". Тоест, всъщност народният представител действа, атакувайки конкуренцията, което не е редно в никоя област на стопанската дейност, но при медиите би било още по-опасно, защото използването на законодателство, за да бъдат решавани конкурентни въпроси в сферата на медиите, може да представлява форма на цензура.
Това обаче, което се предлага, е изключително странно, защото аз разбирам, че се предлага да се осветляват единствено даренията, но да не се осветляват основните форми на финансиране, а именно реклама, поръчки, кредити и т.н. Както е добре известно, хората у нас страдат от поръчковите статии, а ние няма да разберем по този закон как и кой дава поръчките.
