„Съдебната практика върху този закон е изключително устойчива. България е от държавите, които имат основание да се гордеят с правораздаването си върху неизбежната отбрана и с начина, по който този институт е разписан в наказателния закон. На този етап не виждам причини да се променя самата същност на законодателната уредба. Прави ми впечатление обаче, че законодателната уредба и нейното съдебно интерпретиране са дълбоко непознати на българското общество“.
Ако термините „взлом“ и „насилие“ отпаднат като условие за „неизбежна отбрана“, както управляващите предлагат, това би отворило нови проблеми, допълни експертът.
При нахлуване в помещение, което някой използва като жилище, включително хотелска стая, свързано с агресивна проява спрямо имуществото или обитателите, теоретично не съществува превишаване на правата при всяка форма на самоотбрана, обясни Ива Пушкарова. Когато някой доброволно е пуснат в дома и се стигне до инцидент, хипотезата е същата. Има въпрос обаче дали собствениците могат да реагират по същия начин, когато в жилището е проникнато без насилие и без обитателите да са в нето - например през отворена врата:
„Тук има други разпоредби, отново от областта на неизбежната отбрана, които управляват тези случаи. Но, ако ние търсим ситуация, в която при каквито и да е обстоятелствата да е възникнал конфликт в моя дом, каквото и аз да направя на човека, който е влязъл вътре, никога да не нося отговорност, това ще създаде несъмнено една много широка врата за злоупотреба, от която българските граждани нямат нужда. Българските граждани имат нужда от защита, а не от възможност да се саморазправят с всеки.“
Границите на защита в случаите на неизбежна самоотбрана според Пушкарова са ясно дефинирани. Съдебната практика разширява момента, от който е възможна неизбежната отбрана - защитата може да се осъществява и малко преди да е започнало нападението, стига то да е очевидно и предстоящо, уточни тя.
Пушкарова откри прилика между случая на доктор Димитров и случая „Опиц“ в това, че и при двата заинтересовани страни представят готови решения и крайни заключения, които са „дълбоко неясни и често пъти дълбоко манипулирани“ с цел да повлияят на общественото мнение. Често по думите ѝ в такива дела има дълбоко разминаване между доказани факти по делата и обществената представа за тези факти.
Готовността на хората да се пазят сами от битовата престъпност е естествена. Тя е най-големите бичове на българското общество, което не среща достатъчно разбиране от законодателната и изпълнителната власт, смята Пушкарова7
„Актуалният български законодател трябва да проявява изключителна предпазливост, когато работи с българските закони, защото това не му се отдава. Той прави повече грешки и не ми е известно да е имало постижения. Но, специално за сферата на наказателната материя, в която съм по професия тесен специалист, бих препоръчала да не се развалят големите постижения на българското наказателно право само заради криворазбрани политически дивиденти. Също така бих препоръчала на хората, които се занимават със законодателната уредба, да си дават сметка, че също са граждани на тази държава и тези закони имат действие и към тях и, ако сбъркат тези закони, утре могат да се окажат жертви на нещо, което са решили да бъде извършено като престъпление, без да бъде наказано“.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
