С нетърпение очаквам новата постановка на „Янините девет братя“ от Любомир Пипков на сцената на Софийската опера. За мен това е най-българската опера, създадена от наш композитор – българска и по дух, и като музика, и по съдържание, и като усещане. Създадена преди 80 години (премиерата ѝ е на 19 септември 1937 г. в Софийската опера), творбата има трудна съдба, не се поставя често в оперните театри въпреки изключителните си качества.
Аз съм гледала всичките ѝ постановки – и в София през 1961, и в Стара Загора през 1978, но завинаги остана в моето съзнание постановката на операта през 1984 година в Русенската опера. Веднага след премиерата на 18 октомври се разнесе слух, че постановката е много интересна и цяла група от София заминахме за Русе. Спектакълът, който гледахме, бе на 30 октомври под диригентството на Веселин Байчев, в режисурата на съвсем младия тогава Пламен Карталов, сценографията на Иван Савов, костюми Велико Шахъмов. Не само аз, всички бяхме потресени от постановката – много различна от това, което бяхме виждали!
Спомням си, че цялото действие се развиваше в корените на огромно дърво-символ. Всичко беше някак ново, неочаквано, въздействащо, каквито са и музиката, и съдържанието на тази забележителна опера. И изпълнителският състав беше великолепен – съвсем ясно си спомням Стефан Димитров като Георги Грозника, неговият невероятен глас, спомням си Ана Ангелова като майката, Димка Димова като Яна, Цветан Михайлов като Ангел. Въобще всички водещи артисти на Русенската опера участваха в този спектакъл, дори и в малките роли – Мария Венцеславова, Анастас Анастасов, Никола Абаджимаринов и още много други. С този спомен ще отида на премиерата на „Янините девет братя“ в Софийската опера...