За актрисата Пламена Гетова големият британски драматург Харолд Пинтър казва, че е невероятна в изпълнението на ролята в неговата пиеса „Стари времена”. Дори съпругата на Харолд Пинтър, която също е актриса, не била успяла да пресъздаде онова, което той е заложил в образа. Той гледа Пламена в постановката на театър „199”. А след време й изпраща писмо, в което и благодари за това, че е успяла да усети и изиграе всичко онова, което той си е представял за този образ. За това писмо почти никой не знае, защото Пламена Гетова не обича да изтъква себе си. Смята, че няма характера за актриса, тъй като не е достатъчно амбициозна, не се бори за определена роля, а чака да я поканят.
Любовта й към театъра като че ли отключва сериалът „На всеки километър”, когато всички момичета се възхищавали от Стефан Данаилов. И тогава тя поискала да стане актриса, за да играе с него. Това се случва в действителност години по-късно в един филм. Първоначално Пламена Гетова кандидатства медицина, но я късат на изпита по биология. И става студентка в Благоевградския университет, в който има специалност за „културно-просветни дейци”. Там за първи път стъпва на професионална сцена в руската пиеса „Площадът на котвите”. След първи курс кандидатства във ВИТИЗ /сега НАТФИЗ/ и влиза в класа на проф. Гриша Островски. Той й отваря очите за театъра.
Пламена Гетова има над 100 роли в театъра. За нея е важно, че се е докоснала и до големите български, и до големите световни драматурзи Йордан Йовков, Антон Павлович Чехов, Хенрих Ибсен, Бертолт Брехт, Оскар Уайлд, Артър Милър, Фридрих Дюренмат... А какво да кажем за ролите на актрисата в киното? Незабравими остават ролите й в „Авантаж”, „Дом за нежни души” /с награди не само у нас, но и в чужбина/, „Бяла магия”, Равновесие”, „Приземяване”, „Нощем с белите коне”,„Сезонът на канарчетата”, „Една калория нежност”, „Следи в пясъка”, „Летовници”... В своя творчески път на сцената или в киното Пламена Гетова работи с големи режисьори, които оставят трайна следа в нея: Георги Дюлгеров, Леон Даниел, Красимир Спасов, Коко Азарян, Младен Киселов, Людмил Кирков, Иван Андонов...
В предаването "Нощен Хоризонт" актрисата сподели, че към всяка роля подхожда „отвън навътре”, т.е. първо търси да открие външния облик на образа в облеклото, прическата, грима, аксесоарите, реквизита, а след това чете внимателно какво пише в пиесата за нейната героиня, какво казват другите герои за нея, как нейната героиня действа в различни ситуации. И така постепенно изгражда образа. Но това понякога е за сметка и на безсънни нощи. Според Пламена Гетова както актьорът дава нещо от себе при изграждането на образа, така и ролята въздейства върху актьора и вероятно го променя.
В момента можете да гледате брилятно изработените роли на Пламена Гетова в постановките „Колко е важно да бъдеш сериозен” и „Вдигай завесата” в Театър „Българска армия”; „Корабът „Нощ” в Театър „Азарян” в НДК и в спектакъла „Тектоника на чувствата” на Сливенския театър, чиито представления са в театър „Сълза и смях”. Днес Пламена Гетова има свой таен план за бъдещето, но за него ще говори или ще го видим след година или две.
И въпреки многото роли и награди Пламена Гетова никога не се е приемала за звезда. Да, играла е много, но както тя се изразява: Просто си вършех работата! А театърът е любовна работа, както е казвал режисьорът Леон Даниел. И тя напълно е съгласна с него, защото върши всичко с любов и всеотдайност.
Актрисата много обича да чете книги, да пътува и да се запознава с нови хора. Това я радва и зарежда с енергия. Обича да се докосва и обработва земята, когато е на село, защото това я кара да се чувства свободна и щастлива.
Пламена Гетова гостува на „Нощен Хоризонт” на връх Благовещение. И ни сподели, че почита християнските празници, уважава ги и когато има нужда, влиза в храма, за да се усамоти и да помоли Всевишния за нещо обикновено и красиво. Тя вярва, че българският театър не е загубен, вярва, че в него ще има положителна промяна. Вярва също така, че реалността може да бъде и по-хубава, защото всичко зависи от самите нас. Както и животът ни, който трябва да изживеем така, че да не съжаляваме.
