„Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говорят само това, което са добре премислили“, казва художникът и автор на едни от най-забележителните кратки хумористични разкази Димитър Чорбаджийски – Чудомир. Дали заради бленуваната от всички тишина, дали заради факта, че написаното от Чудомир е валидно и до днес, тези думи бяха във фокуса на Чудомировите празници в Казанлък, които се провеждат вече от четвърт век. За 25 години този празник на хумора и любовта към творчеството на гениалния писател, художник, хуморист и краевед излезе от местните културни рамки и придоби космополитен характер.
Неслучайно програмата му включваше спектакли като „Чамкория“ със Захари Бахаров, „Женитба“ на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен, „Филмирана провинция“ – постановка по Чудомирови разкази на Мариян Бачев и „Редки тъпанари“ на Теди Москов. Към богатата с постановки сцена се присъединиха и творческите срещи с писателя Владимир Зарев и журналиста Георги Тошев. Програмата включваше още изложби, четения, конкурси, „Училище за карикатура“ и научна конференция, посветена на творчеството на Чудомир. Все поводи да попитаме „Какво се случва“ в Казанлък. Неслучайно екипът ни гостува на единствения у нас литературно-художествен музей – този на Чудомир. Там, сред картините на Чудомир от изложбата „Кръговратът на живота“, заедно с директора на музея Добрина Матова, проф. Пламен Шуликов и проф. Николай Аретов, които бяха част от научната конференция, поговорихме за звука на тишината.
