Отворен биокод, гражданска наука, гаражна биология, трансхуманизъм – под тези названия през последните 10 години възникна и се оформи едно движение, част от хакерските и мейкърските култури, което набира все по-висока скорост. Какво мотивира убежденията на хората, които се самоопределят като биохакери и твърдят, че всеки е в правото си сам да променя своето тяло в частни лаборатории както с помощта на подкожни чипове, импланти и светодиоди, така и чрез авангардни технологии за редакция на гени като CRISPR? До къде може да стигнат експериментите с тези модификации, които не само се опитват да се справят с нелечими засега заболявания, но и вече преодоляват границите между растения, животни, хора и машини в името на подобряването на естествения потенциал на Хомо Сапиенс? Или всичко това е част от природната еволюция?
Отговорите търсим с помощта на доктора на биологическите науки, проф. Георги Милошев, ръководител на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология при БАН.
• 360 градуса: асистентът в Института за изследване на обществата и знанието при БАН с докторат по философия на технологиите от Токийския университет Невена Иванова – необходима (и възможна) ли е въобще добре работеща регулация при безконтролното смесване на наука и всекидневие чрез биохакерството?
• Вечният двигател: докторът по биоправо Стоян Ставру от СУ „Св. Климент Охридски” – дигиталното, полът и киборгизацията в наши дни.
