28 юни 1969 година се смята за началото на световното гей движение. На 27 срещу 28 юни акция на полицаи в гей бар Стоунуол Ин, Манхатън, Ню Йорк арестува бармана и няколко гости. По онова време в САЩ хомосексуализмът се наказва със закон. Около 200 души не си тръгват от бара, напрежението ескалира, размириците продължават до късно през нощта, а на следващата сутрин улиците наоколо осъмват с лозунги: „Подкрепете хомосексуалистите“. Вечерта бунтът е възобновен. Над 200 гей мъже, лесбийки и травестити водят битка с 400 полицаи от отряда за борба с размириците. Това е първият в историята бунт на хомосексуалните, който отеква в цял свят, а по-късно всички гей шествия се правят на или около датата 28 юни.
За да се стигне до първия български Прайд на 28 юни 2008 г. ЛГБТИ (лесбийки, гей, бисексуални, транссексуални и интерсексуални) активизмът у нас извървя дълъг път. Българска гей организаця „Джемини“ от създаването си през 1992 г. се бори за социалната интеграция на ЛГБТИ и води неравна битка с общественото мнение, медиите и политиците, а също има значителна роля за приемането на българския Закон за защита от дискриминация, влязъл в сила в началото на 2004 г. и признат за един от най-добрите подобни закони в Европа. През 2005-та на 17 май – международния ден за борба с хомофобията БГО „Джемини“ осъществява „Поход за равноправие“ – мирно шествие до Парламента. Макар че в него участват само десетки ЛГБТИ активисти – мнозина смятат това шествие за първия Прайд в България.
И така – до 2008 г. когато България, БГО „Джемини“ и София вече бяха готови за първия български Прайд.
А бяха ли наистина…
На 9 юни предстои 11-ото издание на София Прайд, а още на 12 май започна програмата на София Прайд арт която представи 20 арт събития – изложби, спектакли, музикални и танцови представления, инсталации, някои от които ще продълат до събота включитнелно. За 7-а поредна година пък Sofia Pride Film Fest представя на българските зрители най-доброто от световното ЛГБТИ кино с 17 документални, игрални и ексриментални филма, 3 от които ще бъдат показани в седмицата след София Прайд.
Откакто се провежда София Прайд винаги има хора, които смятат неговото съществуване за ненужно, а има и такива от ЛГБТИ общността, които споделят мнението, че в този си вид Прайдът провокира хомофобия и хомофобски действия, а не стимулира обществена дискусия.
В събота хиляди хора, ще участват на 11-ия български Прайд – най-голямото правозащитно събитие у нас.
С видимостта си прайдът разкрива ЛГБТИ като легитимна част от обществото – български избиратели и данъкоплатци, които имат право да искат разрешаване на проблемите си.
А инакомислещи винаги ще има. Но винаги е по-добре техните аргументи да не включват насилие.
Наистина в последните години преди, по време и след София Прайд няма сериозни инциденти, но все още в България лейсбийките, гей мъжете, бисексуалните, транссексуалните и интерсекс хората продължават да се сблъскват не само с неразбиране и отричане, но и с явно насилие.
Само един пример: убийците на Михаил Стоянов, срещнали го в Борисовата градина през септември 2008 г. и го убили, защото по техните думи: „приличал на гей“, са все още на свобода. Докато има дори само един случай на насилие от омраза, ще има смисъл и от Прайд у нас. Както, разбира се, и от дебат по правата и проблемите на ЛГБТИ в България.
