Книгата е написана в далечната 1913 година, но това е първият ѝ превод на български език, сподели за „Хоризонт до обед“ адв. д-р Станислав Станев. Според него книгата не е преведена досега, тъй като е изключително силно доказателство, че България не виновна за Междусъюзническата война.
„Той свидетелства от първо лице единствено число, че преди заповедта за атака над сръбските войски е заловен сръбски офицер, в чиято чанта е намерен указ за обявяване на война от Сърбия на България, тоест агресорът е никой друг“.
„Да се разкрие истината за едно нещо преди 105 години е дълг не само към нашия народ, това е дълг към самата истина. Ние няма да търсим реванш, особено военен, просто искаме да получим своето достойнство, което 105 години е посипано с петата на забравата“.
В края на 19-и век българската образователна система разбира, че има нужда от учители по гимнастика и се обръща към Швейцария, която е най-напреднала в развитието на този клон от образованието. В България се изпращат 10 общо души и един от тях е Луи Айер. Благодарение на Айер много спортове, включително футболът, стават част от българската действителност и българското ежедневие. Когато България повежда борба за освобождението на тези българи, които са извън границите на родината, той лично започва да записва доброволци и сформира т. нар. „Юнашки легион“. Подпоручик Луи Айер е получил офицерско звание и два кръста за храброст. Пише книгата, за да защити България от клеветнически нападки, основно във френскоезичните вестници. Книгата е издадена с лични средства на Айер и той не се обогатява от нея, а дарява приходите за пострадалите от войните и военноинвалидите.
Двамата преводачи Димитър Ангелов и Евгени Иванов са я превели абсолютно безвъзмездно, а за издаването са откликнали множество дарители и спонсори. Книгата ще бъде представена още в Пловдив и Стара Загора.