Символиката в пътното строителство и дострояване се обогатява непрекъснато. Вече министър прави първа копка и на рехабилитация. После има реч за бъдещето.
Поправките на едно шосе имат някак си по-реално измерение в настоящето. Защото след няколко месеца обикновено трябват нови. Което е вечният двигател на българското пътно строителство. Особено ако се плаща, поне полуредовно от едрите наши, разбирай до властта фирми, спечелили т.нар. търгове и завлекли след това изстискани подизпълнители. Дребните чакат, намаляват претенции с надежда поне да си платят горивото и вяло протестират. Но тези сегашни събития бледнеят пред грандиозността на бъдещето. А то, както излиза и от последните официални срещи и контакти на управляващите, е китайско. Искам да кажа, отново.
