Най-голямата компания у нас, „Лукойл” от години се опитва да си направи личен закон. Накрая успя. Двайсетина представители от цялата политическа парламентарна каста внесе проекта за обсъждане в Парламента. Кой казва, че у нас няма политически консенсус. Зад документа стои и Българската газова и петролна асоциация. Неин шеф е шефът на тукашния „Лукойл”.
В България има над 400 фирми, които внасят, продават или превозват петролни продукти. Три от тях са в първата десятка на икономическата ни статистика. Малко по-нататък ги следват още три. Другите, дребните, според тях им пречат. Мотивите на вносителите, щедро поддържани от едрите, са че така ще се изсветли сектора и предлагат непосилни за малките на пазара финансови изисквания. Позовават се на данни от 2015 година, когато според тях контрабандата с горива била близо 30%. Наскоро от много, много високо министерско място се рече, че контрабандата у нас, най-общо казано е овладяна.
Но да се върнем към сектора. Комисията за защита на конкуренцията почти всяка година вижда картел при ценообразуването на големите петролни компании у нас. Но те затова са големи, за да са недосегаеми и от законодатели и от законоприложители. Този картел държи близо 80% от пазара. Вероятно не стига. Защото от къде накъде малки фирмички ще продават другите 20%.
