В средата на миналата седмица, на първо четене бе приет законът за медиите, внесен през февруари тази година от депутатите Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева. Тази сряда Законопроектът бе подкрепен от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, а срещу него гласуваха едва 12 депутати от левицата, останалите 28 от БСП и "Воля" се въздържаха. Какви промени предвижда законът и до колко тези промени са необходими? – коментираме с адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма „Достъп до Информация“ и председател на Комисията за журналистическа етика; доц. Георги Лозанов и политологът Георги Киряков.
Александър Кашъмов: „Това беше един законопроект, роден в мрак, в една демонична утроба, без дължимата прозрачност и обществено обсъждане, които трябва да съпътстват всеки един законопроект съгласно българското законодателство. И това не е единственият такъв. В сегашния Парламент се родиха доста демонични произведения в нарушение на основни демократични принципи. Разбира се, връзката на този законопроект с депутата г-н Пеевски е това, че той оповести в собствените си медии, някои от които дори не съществуват в сегашния регистър на печатните издания, че ще се разправи с конкурентните му медии, това също е крайно смущаващ фактор. В разрез е и с етиката на НС – някой да внася законопроекти, през които да се саморазправя със свои конкуренти. Но най-важният въпрос е какво съдържа този законопроект. Този законопроект по никакъв начин няма да разкрие източниците на финансиране на медиите, нито техните собственици. Въпросът за източниците на финансиране на една медия и има ли тя връзки с по-широки корупционни процеси в държавата е изключително важен и той въобще не се засяга от този проектозакон. И идеята, че у нас медиите са разделени едва ли не на две групи, които воюват, съвсем не е обективен контекст. Тук има една медийна група, която се е организирала да не спазва закона и етичните стандарти, същевременно е обвързана с едни неясни, непрозрачни и вероятно опасни връзки с икономически групи и политически фактори, поради което се създава една корупционна схема, която заплашва да се оформи като чудовище, което може да завземе цялото държавно и обществено управление. Тази стигматизация е насочена към желанието група медии да бъдат финансирани от сенчест бизнес и в същото време да се поддържат политически фактори, които тласкат България вероятно извън Европа и демократичните ценности“.
Георги Киряков: „Вотът при гласуването на този проектозакон е обясним. Тези, които гласуваха против него, са го направили, защото са против вносителя му г-н Пеевски. Това е лично отношение към него. Що се отнася до това, което каза г-н Кашъмов, иска ми се да използвам една метафора – законът може да е вкаран през задната врата, но всъщност тази задна врата е предната врата, защото знаете, че в Парламента работната врата, през която влизат депутатите, е отзад… Що се отнася до това, че законопроектът е внесен „на тъмно“, имайте предвид, че в България всичко е осветлено, щом се говори за това, че законът е на Делян Пеевски, че с него се защитават определени интереси, след като го коментираме днес, тук,при вас, това значи, че всичко се знае. Знае се кои са медиите на г-н Пеевски, ясно е и кой говори през тези медии. Въпросът е обаче доколко голямо е влиянието на тези медии на г-н Пеевски, че да им се обръща толкова голямо внимание. Ние знаем кой говори и през неговите медии, и кой говори през медиите на г-н Прокопиев, например. Въпросът е, че тази борба не винаги е коректна, в нея има пропаганда и опит за влияние върху умовете и сърцата на хората. Гласуването на този проектозакон е въпрос на политическа договорка от типа – вие сега ще приемете този медиен закон, след време ние ще потърсим подкрепа от вас за някой друг закон“.
