Месечната финансова подкрепа за хората с увреждания, която ще бъде обвързана с линията на бедността, ще влезе в сила още от 1 януари следващата година. Това се разбраха участниците в последното заседание на работната група в социалното министерство, натоварена с изработването на законопроекта за хората с увреждания. Очаква се проектозаконът да бъде готов в началото на следващата седмица.
Останалите текстове в закона ще влязат в сила шест месеца след обнародването му. Социалният министър Бисер Петков заяви:
"Изрази се обща нагласа и виждане, че в бъдеще също месечната финансова подкрепа трябва да бъде отвързана, така да се каже, от ТЕЛК-овото решение, от степента на увреждане и да бъде част от индивидуалната оценка".
Предстои създаването на нов специализиран орган, който ще замени Агенцията за хората с увреждания. Той ще прави така наречената индивидуална оценка.
Майките на деца с увреждания поискаха организациите на хората с увреждания да се финансират по нов начин. Една от майките – Вера Иванова, каза:
"Нашето искане, то е от няколко години насам, е спирането на субсидиите на национално представените организации, защото това смятаме, че не са партии, а финансиране – да, но на равен принцип с равно право на всички НПО-та по проектите".
По-рано през деня възникна спор по критериите за определяне на национална представителност на организациите на хората с увреждания. Омбудсманът Мая Манолова коментира:
"Трябва да има яснота на критериите – как ставаш национално представителен. Много високо е вдигната летвата, така че да си остане за един малък кръг организации, например изискването да имаш структури в 92 български общини. Няма как една неправителствена организация да има структури в 92 български общини".
На свой ред председателят на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия Веска Събева заяви:
"Говорим единствено, може ли грубо да се изразя, стани да седна. Въпросът, който поставиха в момента, е да не са тези организации, а да са други".
"Да. Приближаваме се, но така или иначе това не са искания, които са се появили между двете обсъждания, това са нашите искания от самото начало. Индивидуалната оценка, в която няма компромис, помощните средства и медицинските изделия по отношение на които няма компромис, личната помощ, по отношение на която няма компромис, достъпната среда, трудовата терапия и трудовата заетост и критериите за представителност на организациите, така че да се отвори входът и да не бъде само за един тесен кръг, малък кръг".
Една от протестиращите майки Мая Стоицева коментира:
"Голямата реформа тепърва предстои. Този закон просто прави едно малко трасе с всички тези неща, които включва, но искаме да е ясно на обществото, че докато не се направи реформа в ТЕЛК, който все пак е основна база за финансиране на хората с увреждания, няма как да имаме голямата картина".
Кристина Николаева, която също сред протестиращите майки, каза за "Хоризонт":
"Ние отиваме с очаквания да се приемат нашите искания. Защото те дават една посока на реформа и началото на реформа в сферата, касаеща живота на хората с увреждания. С един закон, два или три, изготвени от едно министерство, не може да се случи такава реформа, каквато ние искаме. За да стане тая реформа, трябва да се преработят и нормативни уредби от МОН и МЗ. Да се смени медицинската експертиза, моделът и методиката, по които тя се извършва. Понятието ТЕЛК да се забрави. Ако нашите искания за Закона за хората с увреждания не бъдат приети, той ще е един малко поизлъскан вариант на стария закон".
Надеждите на участници в работната група са днес да бъде постигнато съгласие по текстовете на проектозакона. Това не стана на заседанието на групата миналия петък, което продължи близо 8 часа.
За утре е насрочена и поредна среща на майките в Министерския съвет.
