"Ние не бяхме подготвени за внезапната му кончина, защото дори и след краткия престой в болницата, необикновеният му дух продължаваше да бъде нахъсан за живот и за творчество, за нови срещи с многобройните му приятели. А такива той имаше из цялата страна, защото някога, като млад радиорепортер, той е посетил и опознал всяко кътче от бившата ни и днешна държава" - написа за Георги Василски в списание „Факел” поетът Румен Леонидов. Двамата бяха колеги и близки приятели. Румен Леонидов бе издател на две от книгите му – сборника с поетична сатира „Палачите обичат тихо” и последната, със сатирична проза - „Празникът е тъжна работа“.
Ето още от неговите прощални думи за Василски: "Беше скромен, дори свенлив, особено когато ставаше дума за другите му, по-малко известни качества на драматург, саркастичен поет и присмехулен белетрист. Със същото бликащо чувсто за хумор той възприемаше заболяването си, пред което нито за миг не мигна уплашено или самосъжалително. Обичаше живота и животът го обичаше, защото бе осъществен в професията и в житието си мъж.
Много ще ни липсва. Но дълго ще го помним с добро.
И дано душата му да бъде на светло и Бог да го помилва!"
Гласът на Георги Василски прозвуча и днес по програма „Христо Ботев” - в „Артефир” чухме едно от последните издания на публицистичните му „300 секунди”.
Простихме се с нашия дългогодишен и обичан колега с думите на поета Румен Леонидов, със спомените, които споделихме за него с редактора на предаването Дарина Маринова и с музиката, която той харесваше. Чуйте разговора в звуковия файл.
