Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Да бъдеш посрещнат от топла българска реч в пределите на сръбската държава не е необичайно явление. На едва 128 км югозападно от София българското малцинство в град Босилеград ревностно съхранява своята идентичност десетилетия наред. Над 70 на 100 от местното население, което днес надхвърля 2 500 души, се самоопределят като българи.
По силата на Ньойския договор от 1919 г .тези земи преминават към пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. Близо век по-късно гражданите на Босилеград продължават да бранят своя роден език, бит и традиции. Гледат български медии и се интересуват от случващото се у нас. През ден пътуват до Кюстендил, откъдето пазаруват.
Обезлюдяването на района и липсата на работни места подтиква повечето млади хора да потърсят по-добра реализация далеч от бащината къща, защото в града няма работещи предприятия, а младите специалисти в различни сфери не могат да намерят работа по специалността. Земеделието и животновъдството също са в упадък.
Културно-информационният институт на българското малцинство в Босилеград, който тази година чества 20 години от откриването си, има съществен принос за съхраняването на българското самосъзнание сред сънародниците ни в Сърбия. Председателят на организацията Иван Николов, изтъква че българите в Босилеград са един изстрадал народ, заради опитите да бъдат асимилирани.
"Ние сме преживяли всички известни в света методи за денационализация и асимилация "
Той също потвърждава, че основните проблеми на града са безработицата и замърсяването на околната среда.
Привързаността към родния край задържат не малко младежи в града. През изминалите 20 години около 800 студенти са завършили образованието си в България. Сред тях е и 30-годишният Воислав Стойов, който е завършил българска филология в Благоевград, а днес преподава български език в основното училище в Босилеград.
"Имаме паралелки, които изцяло учат на майчин език. Перспективата не е толкова добра, децата намаляват".
Ръководителят на културния институт Иван Николов припомня, че местното население очаква помощ от България.
"Българският бизнес да пробие тук, за да предложи работа на хората", надява се той.
