Думи на актьора Иво Аръков в предаването „Нощен Хоризонт”. Гледали сте този млад творец в телевизионния сериал „Фамилията”, а сега и в „Скъпи наследници”. Скоро ще излезе и новият сериал, в който участва, с работно заглавие „Слънчев бряг”. Актьорът игра и във филма „Кецове”, както и в други филми на големия екран. Още във втори курс е одобрен лично от Едуард Олби, големият американски драматург, за постановката на Явор Гърдев „Козата или коя е Силвия”, която беше поставена в Народния театър. Преди години Иво Аръков е на щат в Малък градски театър „Зад канала”. Участва в спектаклите „Когато дъждът спря да вали”, „Суматоха”, „Лодка в гората”. Играе и в постановката на театър „Сфумато” „Хоровод на любовта”. Има участия и в други спектакли, някои от които в извънстолични театри. Но в един момент осъзнава за себе си, че в театъра има все по-малко изкуство и решава да напусне храма на Мелпомена и да пътува по света. Иво Аръков е убеден, че човек трябва да има свободен избор, но да не пренебрегва и енергията на Вселената. В момента живее и работи в Лондон. Участва в малки роли на различни големи кинопродукции, гледа театър и продължава да се усъвършенства. Защото всеки трябва да следва мечтите си. Идва си и в България, за да снима в различни проекти, както и предаването на BTV „Мармалад”, където е един от водещите. И не се е отказал завинаги от театъра, защото театърът е атмосферата, в която може да живее цял живот. Очаква подходящия момент, точното предложение и ролята, за да бъде отново на театралната сцена.
Иво е отрасъл в Белослав. Град близо до Варна. И, разбира се, обожава морето. Бил е щуро и палаво дете, но и до днес смята, че на село животът е по-истински. Там човек живее без градския шум и може да чуе мислите си, да медитира.. .И до днес обича градината на баба си и се доверява на нейния талант да създава. Мисли, че човекът е част от природата, и той обича природата, харесва всички сезони, походите, сноуборда... През свободното си време обикновено чете, гледа филми, спортува, разхожда се, пътува. Обича литературата, която засяга концепциите за съществуването ни. А историята на неговата фамилия е свързана с друг град и е впечатляваща.
По театъра Иво се увлича още като ученик на 14/15 години и попада в детската театрална трупа „Златно ключе” във Варна. После кандидатства в НАТФИЗ и влиза в класа на проф. Атанас Атанасов. Нарича своя преподавател „моят втори баща”, „духовен учител”, „пътеводител”, „фар”... Професорът го научава на най-важните пет неща за всеки актьор. Това са въпросите: къде, кога, какво, защо, как. Точно те са ключови за всеки актьор и за всяка роля. Трябва да са водещите при изграждането на сценичния герой. Много още са уроците, които е съхранил от любимия преподавател. Иво Аръков не забравя какво е научил от своя учител и едновременно с това във всеки театрален или филмов проект се доверява и на режисьора. Никога не си позволява своеволия. Винаги преди представление или снимки има напрежение, но този комплекс от емоции му помага за достоверността на образа.
Приятелите и колегите на Иво Аръков го определят като много добър човек, който не таи омраза и злоба, дори към онези, които са му навредили, но това не означа, че позволява „да му се качват на главата”. Позитивен е, усмихнат, искрен и обикновено завладява хората около себе си. Оставя лошите човешки качества за сцената, а в живота е слънчев човек. Свири на пиано, на китара, пише стихове, пее, дори и песни по негова музика и текст.
Най-важните неща за него са семейството, любовта, обичта между хората, дори и прошката. От особено значение за твореца е свободата да бъде себе си. И не забравя, че Земята е космически кораб, а всички ние сме прашинки във Вселената.
