Германската писателка Румяна Захариева гост в „Артефир“
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Румяна Захариева е немско-българска писателка, поетеса и преводачка. Романът, който сега представя на българските читатели, е написан първо на немски език. В Германия този роман за едно българско детство е преиздаден пет пъти. Румяна Захариева живее в Германия от 1970 година. Първата ѝ книга на немски – стихосбирката „Крива затворена“ – излиза през 1978. Осем години след това е публикувана и на български език. Румяна Захариева е автор на немски романите „Имало едно време сега“, „Ръкавици за студената война“ (в оригинал 7 Kilo Zeit), „Меча кожа“, „Транзитна виза за живота“. По голяма част от романите ѝ е направена и драматургия за радиотеатър. Захариева е носител на литературните награди на Северен Рейн-Вестфалия и Die LESE. Член е на немския ПЕН клуб и на Съюза на германските писатели. Писателката е родена в Балчик. Възпитаник е на Английската езикова гимназия в Русе. Завършила е славянска и английска филология в университета Friedrich Wilhelm в Бон. Превеждала е творби на Блага Димитрова на немски, както е съставител и преводач на голяма антология с българска поезия, излязла още преди промените в Западна Германия. Румяна Захариева е измежду популярните, четени и обичани немски съвременни писатели. За книгата „Ръкавици за студената война“ на Румяна Захариева писателят Владимир Зарев отбелязва: „Романът „Ръкавици за студената война“ е прекрасен текст, изпълнен с привидна наивност, но всъщност е невероятно сложен, потънал в аромати, във видения, в истории и е населен с чудни, истински, до болка автентични образи на хора – хора, които обживяват по ненадминат начин атмосферата на един отминал и така невероятно възкръснал в думите ѝ свят. Свят, привидно мъничък, събран в шепата и сърцето на едно будно и обладано от любопитство дете, и безкраен, жив, плътен, повличащ, изпълнен с цветове и чудесни, несрещани никъде другаде подробности за едно сякаш загубено за националната ни памет минало.“
