Тези мисли сподели с болка актьорът Марин Янев, който повече от 30 години е в Народния театър. Преди това е бил в театър „Сълза и смях” по времето на златните години на тази трупа. Там изиграва и ролята на Макмърфи от постановката на Красимир Спасов „Полет над кукувиче гнездо”. Той е първият български актьор, изиграл тази роля. Това негово великолепно превъплъщение се помни и до днес. Но Марин Янев има изградени още безкрайно много образи на театралната сцена, както и в киното. Между театъра и киното актьорът предпочита театъра, защото в него няма толкова техника и театралното изкуство е по-истинско, по-живо, по-въздействащо и по-вълнуващо.
И днес можете да гледате Марин Янев в доста постановки в Народния театър. Една от тях е последният спектакъл на Крикор Азарян „Вишнева градина” – много силна творба, която ръководството на театъра продължава да поддържа като поклон пред паметта и майсторството на режисьора. Другата е „Чудаци” по Максим Горки на режисьора Красимир Спасов. Следват „Крадецът на праскови”, „Каквато ти ме искаш”, „Майстори” и други. Актьорът е щастлив, че се е срещнал на сцената с едни от добрите режисьори на нашия театър. Сред тях е и Леон Даниел. За него творецът споделя, че е режисьор педагог, който дава възможност на актьорите да развият своите способности. Другите режисьори, оставили трайна следа в него, са Вили Цанков, Асен Шопов, Крикор Азарян и Красимир Спасов.
Няма нищо случайно в това, че Марин Янев се посвещава на театъра. Неговият баща е бил театър-майстор във Варненския театър, а майка му е работила като гардеробиерка. Може да се каже, че той е „проходил” в театъра. И театралната атмосфера, мирисът на грим, перуки, декори... са го заразили с тази любов към изкуството, която и до днес е част от твореца. Още преди да може да чете, Марин Янев е имал роля с една реплика в постановка на театъра. После е участвал в театралната школа на Ала Герова в града. След това кандидатства във ВИТИЗ и има късмета негов преподавател да е проф. Боян Дановски. Марив Янев и до днес е благодарен на съдбата, че го е срещнала с този невероятен педагог и ерудит. От него научава много неща, както и най-важното за един актьор - за всяка роля да търси отговор на въпроса „защо, а не как”. Защо героят постъпва така, защо му се случват някои неща, защо изглежда по този начин, защо, защо ..., а не как го прави. Отговорът на „как” идва по-късно. Може би затова Марин Янев, когато подготвя своите роли, първо прочита всичко от автора на пиесата, след това търси информация за професията, която упражнява героят и т. н., и т. н. – един дълъг аналитичен процес, който е свързан с творческата работа на актьора до достигане на образа.
Българският театър днес е щастлив, че има такива режисьори като Явор Гърдев, Александър Морфов, Теди Москов и други талантливи творци, сподели в предаването "Нощен Хоризонт" Марин Янев. Според него съвременният театър е жив, има го и понякога е добър. Но няма театрална критика, която е „опозицията” на театъра и е съдбовно необходима. Няма и нова,българска, съвременна драматургия. Все пак днес театърът ни има своите млади творци като Захари Бахаров, Юлиян Вергов, Владимир Карамазов, Владимир Пенев /макар че той не е толкова млад/ ..., които няма да оставят театъра ни да линее.
А какво е за Марин Янев театърът? На този въпрос той отговори с една история. Навремето във Варна прибирали декорите с една каруца с кон. Конят бил „пенсиониран” от цирка и се казвал Звезда. Една вечер, докато Звезда впрегната чакала пред театъра, за да натоварят декорите, се чули аплодисментите от края на представлението. И тогава Звезда се изправила на два крака и започнала да се покланя... Професията на актьора е като всяка друга професия, казва актьорът, но тя трябва да се упражнява с достойнство, честност и всеотдайност. Една благородна професия, която е орисана да дава на хората духовност!
