Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Сензационно клинично проучване може да подобри драстично профилактиката на деменциите

Акад. Лъчезар Трайков: Разполагаме с най-съвременни методи за ранна диагностика на деменциите

Акад. Лъчезар Трайков е сред най-изтъкнатите ни невролози.
Снимка: http://www.mu-sofia.bg

Клинично проучване върху 630 души в продължение на година и половина показва, че за 18 месеца 81% от хората, при които е приложено лечение, изчистват 100% от „лошия белтък“ в мозъка, който се смята за основна причина за деменциите. Това съобщи в предаването "Нощен хоризонт" неврологът акад. Лъчезар Трайков. Данните, които ученият определи като сензационни, са от Световния конгрес по деменции в Чикаго и са били потвърдени на последващ конгрес в Барселона тази година. Добрите резултати по стопирането на отлагането на лошия белтък в мозъка, са все още от експериментален етап на проучването, но дават надежда, че пътят до пациентите може да се съкрати до 3 години, вместо обичайните 5-6 години.  

Акад. Лъчезар Трайков е доктор на медицинските науки, завежда отделение в Неврологичната клиника на Александровска болница, ръководител е на Катедрата по неврология в Медицинския университет и е член е на консорциума на експертните центрове в Европа.

Болестта на Алцхаймер е най-честата форма на деменция, поясни акад. Трайков: "Деменцията не е диагноза. Деменцията е един сбор от симптоми и ако трябва най-общо да го дефинираме, това е нарушение на интелектуалните способности на човек, които достигат такава степен, че той не може сам да се справя с ежедневните си дейности, което значи, че деменцията сама по себе си е малко късна проява на една болест като Алцхаймер. Болестта на Алцхаймер всъщност представлява 50 на сто - половината от всички деменции по света".

Всеки трети човек след 65-годишна възраст страда от някаква форма на деменция

До 65-годишна възраст болестта на Алцхаймер се среща сравнително рядко, а под 50 години е изключителна рядкост. Между 50 и 65 години боледува не повече от 2% от населението. Във възрастовата група между 65 и 85 години обаче честотата скача от 2-3% до 30 на сто, което означава, че всеки трети човек на земята страда от някаква форма на деменция. Учените вече са наясно с механизмите, по който възниква болестта на Алцхаймер, тоест поредицата явления, които увреждат мозъка.

"В основата на всички тези явления или на тези промени стои образуването на един белтък, който нормално го няма в мозъка. Този белтък се оказва, че след появата си бавно и постепенно разрушава нервната клетка. Процесът започва почти незабележимо, неусетно и както разбрахме в последните години - започва 10-15 години преди класическата форма, която довчера само наричахме "Болест на Алцхаймер".

Средиземноморската диета, движението, творческите дейности и добрият сън се борят с патологичното мозъчно стареене

Възможна ли е профилактика на Алцхаймер? Допреди 4-5 години това е било научна фантастика в тази област, обясни специалистът. Има определени фактори, които доказано подпомагат намаляването на риска. Това са средиземноморската диета, чаша червено вино, социалните контакти, които не бива да затихват след 65-тата година, творчески дейности и четене. На Запад е много развито хора в пенсионна възраст да се учат да свирят на музикален инструмент, записват се на курсове по рисуване или в театрални трупи, защото всички тези дейности се оказват протективни за мозъка. Към това учените добавят проста разходка в парка няколко пъти седмично от 40 минути до 1 час и поне 7 часа сън, защото мозъкът има нужда от сън и то в правилните часове. Според някои учени, сънят дори е на второ място протективните функции, независимо от общоприетото схващане, че с напредването на възрастта можем да спим по-малко. Съчетаването на повече дейности води и до по-добър ефект. 

Акад. Трайков посъветва да наблегнем повече на зеленчуците, зехтина и рибата, да понамалим вкуса към свинското месо и мазните храни и посочи, че у нас се прекалява с концентратите, а виното остава на заден план. Освен това, за да се предпазим от деменции, с възрастта трябва да намалим калориите и да не допускаме груби отклонения в телесното тегло. Четенето има основна, много важна роля в протекцията на мозъка, защото обогатява нашите невронни мрежи, изтъкна специалистът - „четенето във всичките му форми, като дейност, като активност на мозъка". 

Вече има и различен вид софтуер за мозъчна стимулация, като подобни сеанси се препоръчват поне 4 пъти седмично по един час, разказа още Лъчезар Трайков и даде пример с финландска програма за профилактика, в която прилагането на подобен софтуер е било сред четирите водещи метода за изследване на хора в рисковите групи. 

Профилактиката трябва да започне още в средната възраст, защото "лошият белтък" действа безсимптомно

Когато говорим за профилактика, трябва да се обърнем към средната възраст, „да се насочим към хората, при които „лошият белтък“ е в начален стадий или които все още нямат отлагане на „лошия белтък“, подчерта неврологът:

"Лошият белтък започва да се образува в нашия мозък на възраст около 50. На възраст между 50 и 60 той ще се трупа в мозъка, ще достигне определено количество, ще разруши определен брой клетки и чак като достигне разрушаването на клетките - един праг от 60 процента, да речем, в дадена структура, чак тогава ще започнем да забравяме, защото забравянето е един от първите симптоми".

20% от хората, които ще имат лошия белтък, може би никога няма да развият симптоматика на деменция заради защитен механизъм на организма, който се активира спонтанно, подчерта Трайков. Така 50-годишни хора, при които е регистриран лошият белтък, доживяват до дълбока старост с бистър ум. Това е насочило учените да проучват защитните фактори. 

Правят се две изследвания, които потвърждават наличието на този белтък в мозъка на почти 100%. Позитронна емисионна томография или лумбална пункция могат да потвърдят това. Тези изследвания се комбинират с изследване на интелекта с тестове, скенер или магнитен резонанс. „Всичко това, взето заедно, при един човек, който даже няма и помен от симптоми за нарушения на интелекта, може да предскаже дали той след 10 или 15 години ще развие Алцхаймерова болест“, изтъкна акад. Трайков. Тъй като позитронната емисионна томография например е скъпа и навсякъде по света струва 1500 евро, трябва да се насочим към програми за ранна диагностика и ранен скрининг, смята той.

Картината на деменцията се развива 20 години след като заработи "лошият белтък"

Всичко започва с невинни нарушения в интелекта, следва забравяне на скорошни събития, ангажименти, уговорки отпреди седмица или два дни, а самата картина на деменцията се развива 20 години след началото на първия белтък в мозъка. "Мозъкът е така устроен, че старите спомени се складират на различни места и те се увреждат доста по-късно. Загубва се умението да складираме или да образуваме нови спомени. Структурата, която отговаря за запомнянето на новите случки, тя е един от първите обекти на атака на лошия белтък".

Най-рисков фактор за болестта на Алцхаймер остава възрастта. Сред първите симптоми се посочват загубата на близки спомени, затруднената способност за създаване на многостепенни планове, нежеланието да се учат нови неща и да се сменят познати места и маршрути. "Обикновено хората 65-70 плюс особено с много по-голямо нежелание сменят софтуера на телефона си или купуват нов вид телефон, или сменят софтуера на компютъра си, ако работят с него, или сменят дестинацията за почивка, или избират нов маршрут да се придвижат от една точка до друга". Ако има натрупване на тези фактори, е добре да се пристъпи към скрининг, съветва акад. Трайков. Той увери, че специалистите ни разполагат с почти всичко, с което разполагат развитите европейски страни, за ранна диагностика на този процес, а НЗОК покрива необходимите изследвания за поставяне на диагноза в сравнително ранен етап.

Във времената преди скенера и ядрено-магнитния резонанс лекарите не са били наясно какви са причините за деменциите. Отделни случаи и пациенти са ги насочвали към една или друга зона на мозъка. Сега е различно:
"Ние можем да зададем една задача умствена на един човек, да го поставим в един апарат като магнитния резонанс и да видим кои са зоните в мозъка, които в момента изпълняват тази задача в реално време, което дава възможности вече да преосмислим цялата си концепция за устройството и за функцията на мозъка, а именно видяхме, че така наречените зони, отговорни уж за една функция, участват в много други функции. Само че не изпълняват такава основна роля или те играят един път главни, един път по-второстепенни роли, но участват непрекъснато в най-различни взаимоотношения с останали центрове на мозъка. Така се създаде концепцията за мозъка като сбор от невронни мрежи, от мрежи от неврони, които непрекъснато комуникират помежду си и които се прегрупита в зависимост от вида на умствената дейност, която в момента ни се налага да осъществяваме".

Цялото интервю, посветено на дегенеративните изменения в мозъка, слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна