Сред предлаганите документални записи на опери от програмата на OperaVision моя интерес привлече „Алберт Херинг“ на английския композитор Бенджамин Бритън, смятана за един от шедьоврите на комичната опера на 20-и век.
Със забавен сюжет, почерпен от новелата на Мопасан „Избраникът на госпожа Юсон“, и интересна музика, написана със съвременни изразни средства, операта не само забавлява, но и осмива лицемерието, грандоманщината, алчността на властимащите и ги противопоставя на естествените човешки добродетели на обикновените хора. Съдържанието накратко: елитът на градчето Съфолк – кметът, свещеникът, полицейският комисар, учителката заедно с благодетелката на селището Лейди Билоус се събират да изберат кралицата на традиционния майския празник. След като отхвърлят всички девойки като безнравствени, те стигат до решението този път избраникът да бъде мъж и това да бъде Алберт Херинг, продавач в зарзаватчийницата на майка си, много скромен, срамежлив пред девойките и напълно подчинен на майка си. Въпреки несъгласието си, Херинг, принуден от майка си, облича бяла рокля с було на главата и участва в празника. Неговият приятел Сид решава да се пошегува и сипва ром в чашата му с лимонада. На тържеството звучат приповдигнати речи за морала и за добродетелите, а Херинг тихо хълца и не може да каже нито дума. След края на тържеството обаче той изчезва. Цяла нощ го търсят всички, плачат за него, когато той внезапно се завръща. Оказва се, че под влияние на алкохола Херинг е обиколил кръчмите в градчето, даже и по забранените места, добил е самочувствие и се завръща от приключението много щастлив. Той вече е самостоятелен човек, няма нужда от опека, открил е тайните на живота. Заключението му е категорично: Майка ти може да те държи затворник. Ромът може да те освободи. Това е забавен сюжет, разработен много тънко, детайлно от композитора.
Имаше и още една причина да избера именно тази опера – изпълнението ѝ е на студентите от Кралския колеж по музика в Лондон, единственото изключение е участието на известната певица Джанис Кели в ролята на Лейди Билоус. Тя е възпитаничка на престижния колеж. Винаги съм се възхищавала на английската школа за музикално обучение и това, което видях и чух, отговаря на очакванията ми. Студентите, някои от които вероятно за първи път са на сцената, знаят да пеят и не само това – знаят какво пеят и как да го пеят. Постановката на „Алберт Херинг“ е истински успех, младежите се справиха великолепно с трудните си задачи, като имаме предвид, че музиката е написана със съвременни изразни средства, речитативна. Всяка фраза бе изработена музикално, всяка дума – нюансирана, а дикцията на всички бе перфектна. Великолепно бяха изработени и ансамблите, в които героите пееха в различни гласови комбинации, много точно и колоритно. Всички участници в спектакъла бяха равностойни. Тук не говоря за гласовите дадености на всеки. Нямаше ги типичните гласове – тембристи и мощни като тези от Средиземноморието и славянските страни, но това, с което всеки разполагаше, беше използвано пълноценно и както трябва. Режисьорът на веселия спектакъл Лиъм Стийл се беше постарал да подчертае комичните ситуации, а студентите бяха свободни и убедителни на сцената. Разбира се, за успеха на спектакъла допринесе най-много взискателната работа на диригента Майкъл Розуел, който е и директор на Колежа. С удоволствие ще изредя имената на участниците, надявам се, че те ще бъдат следващата смяна водещи английски певци: тенорът Ник Причард като Алберт Херинг – стабилен певчески и актьорски, баритонът Николас Мортън – с красив, тембрист глас, прелестната Анджела Симкин като Нанси, Поли Лийч – перспективен алт, като икономката Флорънс, и още Мат Бъсуел, Наташа Дей, Ейми Лидън и др.
Истинско удоволствие бе да се гледа и слуша този спектакъл!
Записът ще бъде наличен в сайта на OperaVision тук до 20 март 2019 г.
