Никола е на 6 години и страда от детска церебрална парализа. Живее в пловдивския квартал „Коматево“ с майка си Саша, която се грижи за него сама:
Никола се ражда и е изписан като напълно здраво дете. Няколко месеца по – късно майката забелязва изоставане в развитието му. Когато е на четири месеца посещават детски невролог, а на шестмесечна възраст му е поставена точната диагноза. Тежкото заболяване е причината бащата да напусне семейството:
Бащата просто не...не издържа и си тръгна още в началото. Детето не е припознато.
Затова Саша Димитрова се грижи сама детето си. Но има важна опора:
Имам просто невероятна майка. Страшна опора, страшна подкрепа! Тя е в чужбина. Работи болногледачка в Гърция, вече 20 години е там.
Саша и малкият Никола изцяло разчитат на средствата, които бабата изпраща от чужбина. С тях са платени 10-те операции, които Ники е претърпял досега:
Десет операции тук, в България. Първата операция беше на една година детето. Десет операции – шест на краката, четири на дясната ръка. Без никакъв резултат. Аз като родител се бях хванала, така да го кажа, като удавник за сламка, без да осъзнавам какво всъщност причинявам на детето си. Лекарят каза, че след няколко интервенции детето едва ли не ще пробяга вече. Да, обаче, не стана така. За мен лично без резултат, защото увредата, която има моето дете, е мозъчна, увреда на мозъка. Рязането на крайници не помогна по никакъв начин.
Затова Саша решава да търси помощ за малкия си син в чужбина. Насочва се към необходимата за момчето рехабилитация:
Ние сме ходили няколко пъти на рехабилитационни курсове в Полша и няколко пъти в Словакия. Наистина с огромен рузелтат за нас. Последното ни пътуване беше преди около половин година в Словакия. Започнахме, когато той беше на три години.
А всеки рехабилитационен курс в чужбина струва много пари:
В зависимост от престоя, едномесечен такъв е между 4 и 6 хиляди евро. Страшна сума, но пък базата, която предоставят, напълно оправдава средствата. Много добър център, страхотни специалисти, страхотна апаратура, която в България, за съжаление, не се среща. А силно се надявам някой ден да има такава! Ако не за нас, то за следващите такива деца.
За децата, страдащи от детска церебрална парализа, са нужни много пари. Как се справя Саша Димитрова?
Имаме дарителска сметка от две години, дарителска кампания. Направихме тук в квартала, в който живеем, благотворителен концерт – базар преди около две години също. Тогава събрахме около 4 хиляди и 500 лева.
Малкият Никола се нуждае от ежедневна рехабилитация. Тя струва 1200 лева месечно.
Тези деца имат нужда от ежедневна рехабилитация, много от тях двуразова рехабилитация на ден. Казвам Ви, на месец около хиляда – хиляда и двеста лева само за рехабилитация. А повечето деца имат нужда от логопед, от психолог, от други помощни средства да не говорим. Те са на безбожни цени тук, в България.
Какви здравни услуги се полагат на страдащите от детска церебрална парализа у нас?
По клинична пътека имаш право да ползваш веднъж месечно мисля, че бяха седем дни за тяхната диагноза. Седем дни, но в тях влизат събота и неделя, в които не се извършват процедури. А рехабилитацията, ако трябва да си я плащаш сам, е страшни, страшни цени. При нас лично в последния център, в който работихме, беше в размер на 25 лева на час. Посещавала съм такива, в които е стигало до 60 лева на час.
Как се грижи държавата за децата с такива заболявания? Майката на Ники е горда, че тази година се е преборила да му е личен асистент.
В момента взимаме така набитите в главите на хората много пари – 930 лева. Личен асистент съм тази година, като по чудо, на четири часа. Размерът на заплатата, която получавам за личен асистент е между 150 и 200 лева на месец. Това са крайно недодтатъчни средства за едно такова дете.
За лечението на своето дете Саша Димитрова много разчита на подкрепа от кампанията „Българската Коледа“.
Една страхотна инициатива наистина. От началото на кампанията, на Българската Коледа, се помогна на страшно много деца, на страшно много клиники за нова апаратура. Страхотно! Наистина страхотно е, защото хората имат нужда от едно чудо по Коледа, наистина.
За майката е чудо, че 6-годишният Никола също е едно от децата на "Българската Коледа".
Тази година за първи път получихме финансова подкрепа от „Българската Коледа“. Надявам се догодина пак, тъй като наистина ни трябват много средства за рехабилитация. Една клинична пътека не може да ни спаси.
Саша е убедена, че чудеса се случват не само по Коледа. И вярва, че благотворителната кампания отново ще помогне на Ники. Защото самият той е чудото на нейния живот.
Чудеса се случват всеки ден, стига да си отворим очите и да ги видим. Моето най – голямо чудо от шест години насам е детето. Той се появи малко преди Коледа и всяка година преди Коледа той е моето чудо. И ще продължава да е така завинаги.
