Нямах никакво намерение да чета „Жажда“ в градския транспорт. Обаче отворих книгата. Вместо нощна декемврийска София през прозореца на автобуса, предпочетох акварелите на Дамян Дамянов, с които е илюстрирана повестта на Захари Карабашлиев „Жажда“. И без да искам се зачетох…
И авторът Захари Карабашлиев едва ли предполагаше, че броени часове след разговора ни в студиото на Артефир, ще му се наложи час и половина да дава автографи на премиерата на “Жажда“ в Младежкия театър. Вниманието на читателите след „18% сиво“ и „Хавра“ – романите, които го направиха популярен и му донесоха награди - едва ли изненадва Захари Карабашлиев. Обаче това, за което читателите му никога не сме подготвени, е онзи ловък начин, по който Карабашлиев ни хваща в капана на разказването си. И не, нямах никакво намерение, но си пропуснах спирката, докато четях в „Жажда“ историята на Спас Карафезов - реалната личност, вдъхновила написването на повестта.
