„Забавената реакция на правителството вкара протестното движение в спирала на нови и нови искания. Липсата на посредници в обществения договор – партии, синдикати, изправи Макрон директно срещу протестиращите. И те от втората седмица на протеста, започнал на 17 ноември, започнаха да искат оставката му. Което е рядкост, защото обикновено премиерът е този предпазен бушон, който изгаря“, каза Манов.
То посочи, че Макрон фактически е дезавуирал премиера Едуар Филип, който обяви замразяване на повишаването на акциза за 6 месеца, с комюникето си от снощи, в което се обявява отмяната на повишението.
„Не е изключено Едуар Филип да бъде освободен през следващите месеци и да не изкара 5-годишния мандат, като наистина стане бушон“, каза той. Според него не може да се говори за предсрочно напускане на президентския пост от Макрон. „Това не се е случвало в историята на Петата Френска република, единственият президент предсрочно приключил мандата си е Помпиду, поради смърт“, каза той.
Според него въпреки разделянето на протестиращите на умерени и радикални, както и погромите в Париж в събота, според последна анкета подкрепата за движението остава висока - около 72%, включително 52% от гласувалите за Макрон през 2017 г. „И то въпреки оскверняване на Триумфалната арка, на бюста на Мариана - символа на Френската република“.
Манов смята, че основното предизвикателство пред френското правителство и президента Макрон е тази "привидна безформеност на протестиращите, тези „жълти жилетки“ от периферна Франция, крайградска Франция, която е губещата от глобализационните процеси".
Той посочи, че „тази своеобразна жакерия“ има дълбоки традиции във френските социални движения. „Такъв протест на масите без лидер не се случва за първи път, но в последните години водещи на протести бяха синдикатите, които сега не участват в тях“, отбеляза Манов.
Според него много от хората, които участват в протестите на „жълтите жилетки“ досега не са били обществено активни, не са участвали в демонстрации, не са били партийни членове, макар да са гласували.
„Но ги е страх, като дявола от тамян, да споменат партии, политическа ориентация. Единственото, което виждаме е отхвърлянето на това, че Макрон премахна данък богатство. Над 80% казват, че това е груба политическа грешка на Макрон, който с това започна мандата си“, каза Манов.
Той цитира икономически данни, които дават основание за недоволство. За последните 10 години, като се изключи инфлацията, средният доход във Франция практически не е еволюирал – около 1700 евро на месец. Като 50% от французите получават под този доход. „Това отпадане на възможността за социален прогрес, или както каза един от жълтите жилетки „На нас ни говорят за края на света, а ние се чудим как да стигнем края на месеца“, ражда недоволство“, посочи Манов.
Той смята, че решението за отмяна на повишаването на акциза, а не само отлагането му, има връзка с изборите за Европарламент през май 2019 г. „Ако Макрон не успее да възстанови доверието в неговия подход, и се окаже втори след партията на Марин льо Пен, то тогава шокът в общественото мнение ще бъде още по-значим“, каза Манов.
Според него крайнолевите на Жан-Люк Меланшон и крайнодесните на Льо Пен, които се опитват да яхнат протеста, неслучайно са поставили искане за разпускане на парламента. А десноцентристката партия „Републиканите“ настоява за референдум по фискалната реформа, чийто отговор няма как да е друг, освен „не“, защото хората не искат да им се увеличават данъците. „Така че има опити изцяло да бъде дестабилизирано управлението на Макрон“, каза Манов.
