Сказки, лектории, празнични четения, народни четения, научен курс, лекторска група, селски университет… Под тези наименования в началото на ХХ век и особено през 20-те и 30-те години читалищната просвета става особено популярна. Почти няма интелектуалец – учител, университетски преподавател, писател, общественик, от онова време, който да не е бил включен в нея.
Стремежът за просвещаване на населението стои още в началото на читалищната дейност, но през 20-те – 30-те години на миналия век той става водещ. Сказки, лектории, беседи се изнасят по всички кътчета на страната, откриват се т.наречените „народни университети“, някои от които дори сформират „факултети“. Още при създаването на Съюза на народните читалища през 1911 година. се обсъжда идеята за лекционна дейност и организиране на народен университет към самия съюз, а на втория му конгрес през 1914 година се решава при читалищата в окръжните и околийските градове да се образуват щабове от лектори, които да пътуват из страната. Едва ли е било възможно да се създаде единна и съгласувана организация, но е факт, че най-големите фигури в науката, изкуството, обществения живот изнасят хиляди сказки по градове и села. През 1935 година например са изнесени 16 794 сказки пред 1 311 686 слушатели.
Темите са изключително разнообразни – от чисто практически до нравствено-етични, духовни, религиозни и мистически. „Цел и значение на застрахователните сдружения за добитъка“, „България и обществото на народите“, „Как да отглеждаме буби“, „Първите жители на Балканския полуостров“, „Упадъкът на западноевропейската цивилизация“, „Алкохолизъм и вредата от него“, „Защо много мрат нашите деца“, „Смисълът и безсмислието на женските и мъжките моди“, „Физическо и душевно възпитание“, „Устройство на парната машина“, „Земята ли се върти или слънцето“, “Хипноза и масова душа“, „Проблемът за щастието“, „История на корабоплаването и подводните лодки“. Разказват доц. д-р Венцислав Велев, Веска Кирилова, зам.-председателка на читалище „Искра“ в Казанлък, Ганчо Бакалов, зам-председател на читалище „Славянска Беседа“ и Дени Евстатиева, секретар на читалище „Аура“ в София.
