Днес от 10 часа в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ започва поклонението пред тленните останки на поета Любомир Левчев.
Аз, който не избягах от Помпей
Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли.
Земната люлка в пустотата ме люлей.
И чувам сферите кристалните сигнали
аз, който не избягах от Помпей.
Преди разкопките да ме разкрият
свит като ембрион, тих, вкаменен
аз просто устоях срещу стихиите.
И забравимото се вкопчи в мен.
Аз гледах как вий бягате надолу
към лодки и спасителни лъжи.
Окрали храмовете, вий се молехте
грехът на чужда памет да тежи.
Човеци. Зверове… Изчезна всичко.
Как хубав бе пустинният Помпей!
При мен останаха две-три тревички.
И слава допълзя като злодей.
Смениха Бог. Проучиха Вулкана.
Градът развратен станал е музей.
И само аз при себе си останах
аз, който не избягах от Помпей.
1994
Любомир Левчев е български поет и писател, деятел на изкуството и културата, общественик. Роден е в Троян на 27 април 1935 година. Работил е в Националното радио през годините, когато то носи името Радио София, и във вестник „Литературен фронт“. Председател е на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988. Бил е първи заместник-председател на Комитета за култура.
Левчев е член на Европейската академия за наука и изкуство и на Световния съвет на мира. Автор е на 30 поетични книги, три романа, есета, сценарии за филми. Първата му стихосбирка „Звездите са мои“ е публикувана през 1975 година. Любомир Левчев е сред най-превежданите български писатели – 58 негови книги са издадени в 36 страни по света. Той е в основата и на провежданите у нас Световни писателски срещи.
Сред наградите, званията и отличията на поета Любомир Левчев са Златен медал за поезия на Френската академия. Той е носител на званието Рицар на поезията (1985), на Голяма награда на института „Александър Пушкин“ и на Сорбоната (1989).
През 2010 година получава „Златен венец“ на Стружките вечери на поезията. През 2008 г. му присъждат националната награда „Христо Г. Данов“ за цялостно творчество. За „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“ поетът Любомир Левчев е награден от президента Георги Първанов с орден „Стара планина“ първа степен.
Големият български поет почина на 25 септември на 84-годишна възраст.
