Тази седмица Конституционният съд обяви за неправомерни промените в Закона за защита на личните данни, засягащи работата на медиите. Къде е балансът между свободата на словото и защитата на личните данни, коментира доц. Жана Попова, преподавател във ФЖМЖ, която гостува в предаването „Мрежата“. Тя и проф. Нели Огнянова бяха привлечени от Конституционния съд с експертната си оценка по казуса.
Законът за защита на личните данни
„Проблемът са десетте критерия, които поставиха в закона. Тези критерии можеха да накарат журналисти, а и авторите на всякакъв вид слово да се автоцензурират. Защото, ако всеки път, когато задаваме въпрос, се питаме дали засягаме нечии лични данни, то тогава много трудно ще търсим какво се е случвало. Например, представете си, ако всеки път журналистите, които разкриват злоупотреби на високите етажи на властта, се питат дали личните данни, които са разкрили, ще окажат влияние върху доброто име на собственика им?... Или пък да дават обяснение пред комисията как са се сдобили с дадена информация, която може да бъде тълкувана като лични данни… Ние всички знаем, че тайната на източника е право на журналистите и понякога е залог за добре свършена работа“, коментира доц. Попова.
Какво се случва с една информация, когато не е публична, а е задължително да стане публична
„В днешни дни голяма част от хората, които ни управляват, забравят, че са публични личности, някак пропускат частта с публичността. Други смятат, че могат да говорят на „ти“ на журналисти или да не отговарят на въпросите им. А все пак най-важният ни инструмент на журналистите е задаването на въпроси.“
„Фактът, че „Програма достъп до информация“ раздава своя награда, означава, че все още журналистите сякаш имат нужда да бъдат окуражавани да питат. А би трябвало това да е най-нормалното нещо. Но начинът, по който им се показва, че въпросите нямат значение, е изключително циничен. И последният пример е това, което направи министърът на финансите Владислав Горанов с журналистката Нора Стоичкова. Тази демонстрация „колко съм безстрашен“ спрямо журналисти е странна. Журналистите не са опасни. Особено в този случай въпросът беше много простичък, свързан с актуална тема. Но това „ние“ говорене е странно – „Ние ще говорим само за това, за което сме решили, и няма вие, журналистите, да ни казвате за какво да говорим.“
Има морален проблем
„Когато има отказ да се отговаря на журналистически въпроси, съвсем логично е журналистите да тълкуват този отказ по един начин – че всеки, който не отговаря, е виновен. Това е нещо като защитна реакция на журналистите. Но как другояче да реагират, когато някой откаже да им говори по актуална тема?“
Промени в Закона за радио и телевизия
Запитана дали като част от проблема задаване – неотговаряне на въпроси може да се причисли и отказът на ГЕРБ да предостави събеседник за предаването по повод новосформираната работна група за промяна в Закона за радио и телевизия, доц. Жана Попова отговори:
„Може би през тези откази те се презастраховат, че всяка дума, която кажат, ще бъде тълкувана и разгласявана, но всъщност те ви пречат да си свършите работата. Защото по закон обществените медии са длъжни да информират обществото за това, какво се случва като законодателни инициативи в държавата. Но искам да припомня, че при предишни обсъждания, при същото правителство, ситуацията не беше по-различна. БНТ и БНР бяха доста изолирани.“
Криза на легитимността на БНР и БНТ
„А в тези промени на Закона за радио и телевизия, които засягат обществените медии, има два важни проблема. Единият е с мандатността на генералните директори, мандатите вероятно ще бъдат увеличени от три на пет години. Но ние видяхме, че е изключително трудно да се потърси отговорност – например на Константин Каменаров или на Емил Кошлуков – за това какво с случи с бюджета на БНТ. Видяхме съвсем скоро какво се случи и с отговорността в БНР. Тоест този петгодишен мандат започва да се обезсмисля по отношение на това как се изпълнява програмата на един директор. Защото няма кой накрая му да каже кое не е свършено добре. А и защото хората, които са се явили на конкурси, едва издържат три месеца. Пък какво остава пет години. Но те искат да бетонират това, за да може в тези пет години да се разположат всички онези поръчки, които те искат да бъдат изпълнени. И това е криза на легитимността на тези институции.“
Работната група в комисията по медиите и културата в НС
„Къде да се срещнем с този, на когото можем да зададем въпросите по отношение на обществените медии, при положение че при формирането и работата на тази работна група няма покана нито към журналисти, нито към хора, за които е важно да има БНР и БНТ? Тъй че колкото е важно да следим дали законът ще „одебели" властта на генералните директори на двете обществени медии, толкова е важно и да следим дали ще „одебели“ и властта на този, който трябва да контролира как се харчат парите в тях. Но аз питам кой ще направи това?
Кой определя състава на работната група за промени в Закона за радио и телевизия и защо в нея няма утвърден медиен експерт, може би ще разберем, ако представители на комисията по културата и медиите към НС се отзоват на поканата ни за участие в предаването "Мрежата".
