Хонконг е затаил дъх в очакване на местните избори в неделя. Макар и да става все по-малко вероятно, не е изключено те да бъдат отменени заради кризисната ситуация, чийто край обаче не се вижда. Барикадиралите се студенти в кампуса на Политехническия университет са на ръба на хуманитарна криза, а животът на всички останали буквално е спрял. Проблемът вече не е нито заради един закон, провокирал мирните демонстрации през лятото, нито заради неспазените обещания на правителството и Пекин. Това е въпрос на идентичността на хората в Хонконг - част от които се страхуват от Китай, а други - се чудят защо. Как изглежда Хонконг днес и какво бъдеще го очаква?
Политехническият университет в Хонконг - едно от най-скъпите и престижни учебни заведения в Азия, сега е военна крепост на протестиращите срещу режима студенти. В атмосферата вътре ни пренася репортаж на Би Би Си, направен след няколкото опита на студентите да напуснат затвора, в който сами се барикадираха.
„Очевидно е, че ситуацията на тези протестиращи става все по-тежка. Запасите им от храна и вода намаляват, а още по-лошото е, че не е ясно какво ще се случи с тях. Не съм убеден, че полицията действа съвсем адекватно в ситуацията, което усложнява още нещата. Всъщност - проблемът е още от юли. Аз не мисля, че е най-правилното нещо да се използват сълзотворен газ и гумени патрони“, коментира в интервю за „Събота 150“ Адам Ни - вътрешнополитически анализатор на политиката на Китай, който отскоро започна работа в Тайпе - столицата на Тайван.
„В сърцето на настоящата криза е конституцията. Въпросът е накъде ще върви Хонконг. Конфронтацията е между правителството, което е подчинено на режима в Пекин и хората, които искат да запазят свободата си. Китай постепенно затяга контрола върху Хонконг и се опитва да наложи своя режим и политическа система.
Мисля, също така, че проблемът се корени и в отношението към Тайван и политическата система там. И в двата случая обаче може да кажем, че вината е в Пекин, който не спази обещанията си. „Една страна, две системи“ е не просто обещание на хората в Хонконг, но и скрепен с документи ангажимент към Великобритания. Именно затова съм категоричен, че действията на Китай ни провокираха да стигнем до ситуацията, в която се намираме днес“, отбелязва Ни.
Как се стигна до кризата?
Професор Мартин Димитров, преподавател в университета в Тюлейн, Ню Орлиънс, припомня: „До 1997 г. Хонконг е британска колония и след това има 50-годишен период, в който е част от Китай, но запазва определена автономия във вътрешната си политика. А външната и отбраната са част от прерогативите на Китай. От 1997 г. досега има серия от различни протести, които се опитват да урегулират точното количество на тази автономия във вътрешната политика.
През 2014 г. имаме т.нар. чадърени протести, от които всъщност нищо конкретно не произлезе“.
Според Адам Ни това е изцяло протест срещу Пекин, срещу правителството на Хонконг и полицията, която си позволи брутално отношение към протестиращите. Вече причините са много далеч от Закона за екстрадиция, който провокира първите мирни демонстрации. Макар и той да запали искрата, вече протестът е в името на свободата и против политическата система.
Сега има известен застой - преди буря, защото в неделя се очакват местни избори в 18-те района в Хонконг, в 16 от които в момента има прокитайски наместници. Ако изборите се проведат по правилата - без недопускане на кандидати и без обявяване на вота за невалиден, големи шансове имат шест продемократични кандидати.
„Всички очакват какво ще се случи в неделя“, посочва Мартин Димитров.
Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.
