Eĸип oт бългapcĸи yчeни oт БAH paбoти въpxy миĸpoбиoлoгичнo paзгpaждaнe нa oтпaдъци oт цeлyлoзa в Kocмoca.
Бюджeтът e 100 xил. eвpo, a пpoeĸтът ce изпълнявa cъвмecтнo c Eвpoпeйcĸaтa aгeнция зa ĸocмичecĸи изcлeдвaния. Цeлтa e тaзи тexнoлoгия дa ce пpилaгa нe caмo в Kocмoca, нo и нa зeмятa зa пpeoдoлявaнe нa зaмъpcявaнeтo c цeлyлoзa.
Проф. Христо Найденски е ръководител на Департамент "Инфекциозна микробиология" в Института по микробиология "Стефан Ангелов" на БАН и ръководител на екипа български учени, работещи по проекта.
“Проектът има амбициозната задача да разработи един технологичен модел, който да разгражда отпадъци, съдържащи целулоза в животоподдържащи системи при пилотиране на космически полети.
Финансирането е от Европейската космическа агенция, но там има и едно друго условие – да може този технологичен модел да бъде приложим и в наземни условия. Ние да разграждаме такива отпадъци в наземна атмосфера. Като се стремим да намалим техния обем, да ги превърнем в полезни продукти, да се рециклират и да влязат в нова употреба, което е новата концепция за кръгова икономика.
Целулозните отпадъци се генерират основно от използването на санитарно-хигиенни материали, също така от облеклото на космонавтите и много други целулозни да ги наречем “кърпички“, “хавлии“ и други такива, които се използват за почистване на повърхностите по време на космическите полети.
Космонавтите имат задача редовно да почистват апаратурата, която е на Космоса – поддържане на личната хигиена, провеждане на физически занимания – всичко това изисква облекло, изисква материали, съдържащи целулоза, които се натрупват в огромни количества.
Например за едни космически полет до Марс, който продължава 520 дни, има нужда от шестима астронавти, колкото е средният брой на един екипаж, които имат нужда от по едни литър кислород на ден, по два литра вода, от два до три килограма храна – това генерира някъде около 5 кг отпадъци на ден.“
Чуйте проф. Христо Найденски в звуковия файл.
