Документалният филм "Гео Милев в лабиринта на времето" е част от филмовата програма на тазгодишното издание на Аполония 2022.
"Гео Милев – и като възприемане, и като критическа интерпретация – е една от най-проблематичните фигури в литературната ни история. Вероятно би заел челно място в класацията на деформираните прочити – редом с Яворов и Вапцаров. Причината: покритието между поезия и лична съдба превръща "случая Гео Милев" в годен за употреба идеологически инструмент и буквално го приковава в големия наратив на институционализирания прочит през епохата на социализма", пише Едвин Сугарев във вестник "Култура" по повод 110-ата годишнина на Гео Милев.
Документалният филм ни връща обратно в 20-те години, като разглежда националната катастрофа след подписването на Ньойския договор до идването на Андрей Ляпчев на власт. В това време на политически убийства и противоречия, на дълбока човешка драма, социална криза и криза на духа твори и Гео Милев – поетът в лабиринта.
Филмът е приет много добре от публиката, но ето какво споделя продуцентът и режисьор Костадин Бонев за "Артефир": "Понякога имам усещането, че когато един филм се реализира, след неговата премиера времето спира и от там нататък всички прожекции се компресират във времето и се получава много любопитно усещане за нещо, което се развива. Най-често е изненадата в зрителите от гледната точка и от трактовката на филма“.
Според режисьора една от най-големите битки в документалното кино да събаря клишета и да провокира. Всеки един филм е безсмислен, ако не е насочен към днешната публика и към нейното мислене.
"Гео не би бил възможен такъв, какъвто е, без любовта на Милю Касабов и на Мила Милева. Самият Гео Милев е имал ясна представа, каква мисия си е поставил и какво е трябвало да свърши. В днешното време, когато ние си пилеем часовете и минутите по най-безбожния начин, тогава можем да преценим за тези четири-пет години, в които е живял Гео Милев, между 1919 г. и 1925 г., като съберем цялото му творчество – това е колосално“, допълва Костадин Бонев.
Гео Милев може би е най-яркият последователен пример за човек, нямащ отношение към идеологията, но той има отношение към морала и това го кара да говори. Неговият грях е, че говори. Той съумява да създаде кръг от поети и художници около себе си, който според Костадин Бонев заслужава отделно изследване.
Целия разговор с Костадин Бонев можете да чуете в звуковия файл.
