Червен килим, отбрана селекция от 14 пълнометражни и 5 късометражни филма, желание за споделеност, приобщаване към една общност, влюбена в българското кино, и очакване за много и различни емоции, предадени през езика на седмото изкуство – това обещава юбилейното 40-о издание на "Златна роза". Фестивалът на българския игрален филм започна и ще продължи до 29 септември.
Той беше открит с копродукция с българско участие – "Как се научих да летя" на сръбския режисьор Радивое Андрич, която разсмя през сълзи публиката и я върна в детството по красив, вълнуващ начин. Продължи с доза късометражни филми, детско кино, което не е за подценяване, още една копродукция, под която България се разписва – сръбското предложение за чуждоезичен "Оскар": филмът на режисьора Душан Милич "Мрак“, който не просто не остави равнодушни зрителите в залата, а буквално им взе дъх и им донесе сълзи в очите. След което ги довърши с първото предложение за същия този "Оскар" от българска страна – филмът "Майка" на Зорница София, който разказва какво означава не да станеш, а да бъде майка, при това на много деца, и показва как изкуството създава чудеса, особено с най-малките.
"Златна роза" 2022 тепърва има какво още да предложи на своята публика – дискусии, представяния на "Открити хоризонти", среща с кинаджии, изложба с лика на онези, които винаги ще помним. Фестивалът стана повод и в часа на "Кино с думи" да се заговори за развитието на българското кино и всичко, което то носи със себе си.
Изпълнителният директор на Националния филмов център Петър Тодоров, кинокритикът и изследовател на българското кино Александър Донев, който е председател на журито за пълнометражно кино в конкурсната програма на фестивала, и Николай Стоичков, основател на стрийминг платформата gledam.bg, която за първи път излъчва онлайн част от програмата на "Златна роза", коментираха тазгодишното издание.
Филмите в програмата са създадени в години на пандемия, но не носят усещане за тревожност. И все пак говорят за съвремието. От друга страна, липсват адаптации на съвременна литература. Екранизациите са често срещани в световното кино, а дори и в родния ни театър. Според Александър Донев това до известна степен показва и "някаква диагноза за състоянието на днешното българско кино". Неслучайно НФЦ има идеята и желанието да осъществи връзка между автори и филмови продуценти – срещи, на които да бъдат представяни български книги, с потенциал да се превърнат в сценарии, а оттам и в бъдещи филми. Идея, която е имала замисъла да се осъществи в рамките на това издание на фестивала, но най-вероятно ще бъде реализира догодина.
За сметка на това "Златна роза" 2022 представя немалко дебюти, като само в пълнометражното кино са налице четири. Това пък от своя страна подчертава наличието на обновление в българското кино.
Създава ли обаче родното ни седмо изкуство въздействащи похвати, които могат да влязат в употреба, а и биха имали способността да оставят следа в киноезика и изразните средства на съвременната ни кинематография? Или всъщност киното е достигнало една зрялост, в която това трудно би могло да се случи и новаторството по-скоро се крие в това как могат да бъдат използвани по актуален, а защо не и по атрактивен начин вече наличните течения в киното?
Петър Тодоров, Александър Донев и Николай Стоичков се обединяват около мнението, че и двата подхода са възможни днес и те са в ръцете най-вече на младите. Именно върху тях поставя акцента си 40-ото издание на фестивала на българския игрален филм. "Златна роза" има и младежко жури тази година, което също ще връчи награда.
Тримата се обединяват и по отношение на икономическата цензура в киното, която с днешна дата измества политическата такава.
Но можем ли все още да говорим за влияние на политиката върху облика на киното ни, в частност и на филмите в програмата на фестивала? И защо ролята на киноразпространителите е пренебрегвана, а в същото време е повече от ключова?
Директорът на ИА НФЦ Петър Тодоров, председателят на пълнометражното жури Александър Донев и Николай Стоичков от gledam.bg отговарят на тези и други въпроси в звуковия файл. В него ще чуете и как "Златна роза" се завръща към своята основна цел – да бъде истински празник на българското кино.
