Какво се случва надълбоко в нас, за да се стигне до писъка на душата, която не просто крещи, а нанася удари? Удари, които оставят трайни следи отново в душата. Много по-осезаеми и коварни от онези физическите, явните. Какво се чупи в човека, че да пожелае да пречупи друг? Кога жертвата се превръща в насилник и защо е толкова трудно да се чуем, когато имаме най-голяма нужда от това? Защо изпитваме срам от болката си, за която нито имаме вина, нито сме заслужили да носим товара ѝ?
Тези въпроси провокираха дискусия в ефира на програма "Христо Ботев". В "Какво се случва" режисьорът Венцислав Сариев, продуцентът Алек Алексиев и психологът Марина Попова говориха за изкуството като бунт срещу насилието, за силата на човешката психика, но и за нейната слабост, и за начините, по които можем да се противопоставим на агресията.
Всичко започва, развива се и свършва там – в семейството, чийто модел, принципи и дори нежалния изповядваме. И след това го пренасяме пак там – в обкръжението, от което искаме, а много по-често не искаме да бъдем част. Всичко е там – навътре в нас и в нашите отражения, които колкото и да не си признаваме са именно другите. Тези, от които се пазим, но и тези, на които даваме властта да ни убиват, при това чрез самите нас. Понякога бавно, понякога силно и необратимо.
Когато това се случва в училището ти или на работното ти място, бягаш вкъщи. Когато обаче се случва вкъщи, бягаш в себе си. Всъщност все бягаш и все в себе си се криеш. Притеснителното е, че се случва и да се изгубиш. Кой те намира тогава? Как можеш да преодолееш агресията на другите, но и своята собствена? Възможно ли е да бъдеш човек в човешки свят?
Късометражният филм на Венцислав Сариев "13 август" повдига тези и много други питания в същата посока. Провокира и кампанията, зад която застанаха фондация "Не мигайте пред българското кино", Министерството на младежта и спорта и UNICEF. Тя се изразява в срещи с десетки ученици в различни краища на страната, разговори и много споделяне. Вечна кампания, която тепърва ще се развива.
"13 август" разказва действителна история, която ясно показва до какво води безсилието и колко трудно може да бъде порастването, когато в него се настани насилието. Обрисува бащите на онова време и липсата на уют в семейната среда. Разкрива грозната страна на гнева – криворазбраната емоция, от която всъщност често имаме нужда. Филмът спечели специалната награда на 45-ия Drama International Short Film Festival – фестивалът за късо кино в Гърция.
В България обаче, където се развива и действието на филма, всяко второ дете е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст. Всяко трето – посочва, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността. Статистиката в случая има само една цел – да ни припомни, че жертвите на насилие невинаги успяват да споделят какво изживяват и това може да доведе до необратими последствия. Помощта трябва да е навременна. Разговорите също.
Затова в "Какво се случва" се говореше за начините, по които можем да споделяме за травмите си и насилието, което преживяваме или на което сме свидетели. Човек споделя на онези, на които има доверие и в които е сигурен, че ще срещне разбиране, а не критика.
Във време, в което трябва да действаме в полза на обществото – не нашето, а онова, което представлява човечеството като цяло, е хубаво да обслужваме не интереси, а нужди.
Затова, ако вие или ваш познат е жертва на насилие, потърсете един от следните национални номера за превенция срещу агресията и насилието:
· 112 – спешен телефон
· 116 111 – линия за деца
· 124 123 – линия за онлайн безопасност
Филмът „13 август“ е продукция на NO BLINK и се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Целия разговор в "Какво се случва" чуйте в звуковия файл.
