Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Българското кино и защо все по-малко родни ленти се снимат?

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Пари за българско кино се отпускат, но малка част от тях се усвояват. Милиони левове в края на всяка година биват връщани обратно в държавния бюджет, а причината се крие в неработещ, макар и нов, закон и в неработещ правилник към него. Почти средата на ноември сме и вече е сигурно, че поне 10 милиона лева от тазгодишната държавна субсидия ще се върне обратно в хазната и няма да се снимат филми с тези пари. 

Година и половина след приемането на Закона за филмовата индустрия, срещу който скочиха близо 300 режисьори, актьори, продуценти, сценаристи и оператори, и след проточилия се проблем със забавения правилник за прилагането му трудностите в сектора, вместо да се решават, се задълбочават

Пари за кино в България се отпускат, но една значителна част от тях не се усвоява и се връща обратно в хазната. През миналата година от над 30 млн. лева реално разходвани и усвоени са по-малко от 4 млн. лева. През 2022 г. проектната субсидия за българското кино е 26 млн. лева. Общо обаче сумата набъбва до 44 млн. лева, защото в т.ч. влизат 18 млн. лева в транзитната сметка на министерството на културата, неусвоени от 2021 г. От Националния филмов център признават, че има реална опасност 10 млн. лева да останат неусвоени тази година и обратно да се върнат в държавния бюджет

Защо при толкова много пари се харчат толкова малко за кино? Диана Андреева – директор на Обсерваторията по икономика на културата и зам.-директор на Центъра за аудиовизуална политика и медийни изследвания в УНСС: 

"Причини са проблеми с нормативната уредба, която поради множество обжалвания. Хроничният дефицит, който ще се появи след връщане на субсидията, ще блокира частично филмовия процес". Като решение тя предлага на проблема - създаване на фонд "Българско кино". Фондовата система от десетилетия в страните членки на Европейския съюз, а и не само, е доказан успешен модел на функциониране. 

Галина Тонева, която е председател на Асоциацията на филмовите продуценти, казва, че новият закон за киното, приет от 44-тото Народно събрание, до ден днешен не може да проработи в пълна сила, административните пречки са много, процедурите усложнени и всички са затънали в бумащина. 

"До такава степен глупаво и непрозрачно е разписан този правилник, че това води до напрежение как художествено се оценяват проектите. Цялата 2021 година е в съда, защото няма еднозначен начин, по който да се оценява един проект. Има пропуски. Това е страшна бъркотия. Правилникът трябва да се поправи, иначе в следващите две-три години ще стигнем до това, което се случваше през 90-те години". 

Режисьорът Виктор Божинов казва, че в последните години зрителите се връщат в киносалоните, жадни за български заглавия. И вместо да се снима повече кино, едни милиони биват връщани обратно в бюджета: 

"Това е поредната година, в което това се случва. При отсъствие на правителство, на парламент няма как да се погледне цялостно този казус, защото той касае връзки между съществуващия закон и съществуващия правилник... Седим в безвремие, чакаме нещо да се случи, губим възможности". 

За да се запазят парите, които държавата дава за кино, и от Националния филмов център виждат решение в създаването на специален фонд, какъвто предлага и Диана Андреева. Наскоро подобен е заработил в Румъния, казва директорът на филмовия център Петър Тодоров: 

"Проблемът е, че усвояването на средствата за тази година започна през март, защото нямаше гласуван държавен бюджет. За тези осем месеца са подписани около 200 договора. Към момента има разплатени 11,6 млн. лева, остатъкът е към 14 млн. лева. 10 млн. лева, които няма да можем да усвоим от 26 млн. лева, е важно да ги запазим, може като създаване на фонд за българско кино". 

Дали и кога правилникът за прилагане на закона за филмовата индустрия ще бъде променен, дали и кога текстовете в самия закон ще бъдат коригирани са въпроси засега без отговори. Факт е обаче, че в българското кино има проблем, че пари се отпускат (и то не малко), но после се връщат обратно в бюджета, защото заради административни пречки не могат да се усвоят

Позицията на Министерството на културата, изречена лично от министъра проф. Велислав Минеков: 

"Основният проблем е съществуващият закон, както и правилникът към него. Срещите бяха отчайващи, още миналата година се видя тежко противоречие между работещите в киното и зависимите от закона. Противоречието беше скандално. След това започнаха делегации от отделни групи - продуценти, кинодейци, самостоятелни идвания. Като министър нямам право да заемам страна. Надявам се този закон така да бъде променен, че да действа на филмовата индустрия. През последните седем месеца не съм чул за заявки за промени в закона. Проблемът в различията е твърде голям. Надявам се проблемите да бъдат дискутирани в цялата общност, а не частично, както беше в предишния период". 

По публикацията работи: Лозина Владимирова

БНР подкасти:

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.