Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Устойчиво развитие за българското кино – възможно или не?

Снимка: Pixabay

Граждански и творчески организации в областта на филмовата индустрия у нас се събраха, за да обсъдят състоянието на българското кино. Те създадоха моментна снимка на киноиндустрията ни и повдигнаха въпроса за шанса да бъде постигането устойчивото ѝ развитие. През призмата на европейските политики и практики те дадоха примери и идеи как може да бъде намерен възможно най-добрият път за ефективно и ефикасно управление и финансиране на киното в България. Поводът беше Шестият форум за устойчиво развитие на българската филмова индустрия, който се проведе в НАТФИЗ. Той беше организиран от Центъра за аудиовизуална политика и медийни изследвания към Университета за национално и световно стопанство и катедра "Медии и обществени комуникации" на УНСС, както и от самата Национална академия за театрално и филмово изкуство.

В ефира на "Какво се случва" за възможностите да бъдат запазени публичните финанси за българската филмова индустрия говориха директорът на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева и председателят на Асоциацията на филмовите продуценти у нас Галя Тонева.

По техни думи тези 18 млн. лева, които Министерството на културата обяви, че ще отпусне допълнително за сценичните изкуства, всъщност идват от субсидията на българската филмова индустрия, а транзитната сметка на българското кино, която неотдавна беше отворена в БНБ, вече е закрита. Според тях с подобна счетоводна операция Министерството си прави политическа реклама, но не решава казуса с финансирането на филмовата ни индустрия.

Устройственият правилник, който трябва да структурира процесите в Националния филмов център, все още не е въведен в действие и това създава проблеми, а Правилникът за приложение на Закона за филмовата индустрия се оказва противоречив и неприложим. Министерството на културата обаче обяснява проблемите в киноиндустрията – спирането на усвояването на парите и процесите в българското кино – с наличието на разединение в нея.

"Много често политиците, чиято гузна съвест е българското кино – не само през тази година, но и в последните години, обичат да управляват, без значение коя публична политика, на основата на "разделяй и владей". И опитите да се натрапи в публичното пространство тезата, че киното е разделено и едва ли не затова не може да усвои средствата, затова не може да се проведе една мъдра културна политика – политика на устойчиво развитие във филмовата индустрия – са напълно несъстоятелни. След като организациите могат да се обединят, и то в контекста на устойчиво развитие на филмовата индустрия, значи някъде по веригата се губи посланието. И в това число на министъра на културата в Комисията по култура и медии на 10 ноември, когато имаше блиц контрол", заяви Диана Андреева.

Покана за участие в Шестия форум за устойчиво развитие на българското кино са получили и представители на Министерство на културата, Министерство на финансите и Комисията по култура и медии в 48-ото Народно събрание на Република България. Все пак присъствие от тях страна не е имало, както и официален отказ.

Перспективите за българското кино в държавния бюджет за 2023 година не са добри, поне на този етап. Все повече се усеща и необходимостта от създаването на фонд "Българско кино", както и от експертна работна група, която да анализира процесите във филмовата индустрия. Нужно е да бъде увеличен и капацитетът на административната структура на НФЦ.

"Голямата победа и радост на 44-тото Народно събрание наистина е приемането на Закона за филмовата индустрия с политически консенсус, както и вкарването на нова схема. Тази нова схема все още не проработила. Не само това – тя така е разписана, че тя няма и да проработи скоро, защото липсва административен капацитет в Националния филмов център, който да обслужва големи международни продукции, които биха дошли на територията на България", обясни Галя Тонева.

Представителите на филмовата индустрия у нас за пореден път изразяват своето желание за кръгла маса, на която диалогът да бъде поставен, а въпросите най-накрая да получат своите отговори. Дали това обаче е възможно на практика?

Още по темата чуйте в звуковия файл, където ще разберете и каква според Диана Андреева и Галя Тонева би трябвало да бъде ролята на медиите в казус като този.


По публикацията работи: Росица Михова
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.