Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Украйна е малкото прокси, ЕС е голямото прокси"

Проф. Дарина Григорова: САЩ и Русия ще се разберат, ЕС губи от военната кампания в Украйна

Русия не действа бързо, но няма да се откаже. Границата 1997 г. за НАТО остава в сила, смята историкът

проф. Дарина Григорова
Снимка: Борислава Борисова

Украинската провокация с ракетата постигна обратен ефект. Киев загуби от този инцидент.

Това каза в интервю за БНР проф. Дарина Григорова, преподавател по руска история в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

"Щатите и ръководството на НАТО не откликнаха. Проксито не може да решава какво да се случва на бойното поле."

"Киев не прави реална политика, а политически акционизъм. Това е пиар кампания, която разчита на краткотраен медиен ефект", подчерта тя и сравни политическия стил на Украйна със заливането с черна боя на шедьовър на Густав Климт от екоактивисти.

Полски военни патрулират в района на Пшеводов, където падна ракета, отклонена от украинска територия. Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Русия разчита на това, което се случва на земята, а не във виртуалното пространство. Байдън, колкото и да е привично разсеян, в случая с украинската провокация беше категоричен."

В анализа си Григорова постави въпроса "защо, след като се изсипват толкова оръжия в Украйна, на Зеленски не му стига и иска официална намеса на НАТО".

"Той иска вече и военна сила, жива, а това няма да го получи. Няма кой да воюва за Украйна. Екзалтираните атлантици не го разбират. Киевският режим също – там има момент на умопомрачение, но това е реалността."

Отказът на НАТО да се включи е много симптоматичен, смята тя.

Щатите и Русия ще се разберат, но ЕС губи от тази военна кампания и от активното си участие в нея, това ще съсипе Европа финансово и не само, коментира проф. Григорова в предаването "Политически НЕкоректно".

"Това са двете най-мощни ядрени свръхдържави. Те ще решат какво ще се случи. За съжаление, ЕС също е някакво голямо прокси. Украйна е малкото прокси, ЕС е голямото прокси, идеологическото острие на демократите в САЩ."

"Първите звънчета са в Одеса, но няма да са последните", каза още преподавателят за обстановката и настроенията в Украйна на прага на зимата.

"В Одеса вече има протести заради липсата на ток, но протестите не са срещу злокобния Путин, а срещу киевските власти. И този тип протести ще нарастват, защото Русия методично унищожава енергоструктурата на Украйна, въпреки приказките в медиите, че няма снаряди или ракети. Тоест тилът, украинският, вече е под въпрос."

Местни жители зареждат мобилните си телефони от генератор на улицата в Херсон. 18 ноември 2022 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

По темата с оттеглянето от Херсон историкът заяви, че това е по-скоро политическо решение, отколкото военно.

"Когато една армия отстъпва, тя е уязвима. Украинците, не посмяха да нападнат руснаците в този момент, когато са най-уязвими. Руснаците отдавна евакуираха хората, дори паметниците си. Но те ги евакуират, за да се върнат. (…) Херсон беше отстъпен, а не отвоюван."

Военните действия включват и тактически отстъпления. Реакцията на тези, които са по-близо до войната – в Донбас, беше по-сдържана и реалистична, далеч от ура-патриотичната истерия в Москва, отбеляза проф. Григорова във връзка с критиките срещу решението Русия да се изтегли от Херсон.

"Имперски възторжените идеолози в Москва нямат силиците да обърнат общественото мнение. Руснаците имат опит с войните и сега си го припомнят постепенно. Русия не действа бързо, но тя няма да се откаже нито от Донбас, нито от демилитаризацията и денацификацията на Украйна. (…) Зимата ще последва военна реакция чрез контранастъпление. Битката ще се реши в Донбас."

Границата 1997 г. за НАТО остава в сила и тя ще бъде спазена. Това е една от целите на военната операция, посочи Дарина Григорова.

Патологичната русофобия прилича на антисемитизма – това е същата форма на заклеймяване, но категориите са различни. Сегашната русофобия е странна и тъжна деградация, гласи оценката на историка.

"Това е твърде жалко за съвременна Европа. Това е варваризация."

Според нея обаче в България това не е трайно явление.

"То е превзело медиите, които в по-голямата си част са радиоточки, но то няма ефекта, който иска да постигне. Обречено е. България има специални отношения с Русия."

Относно решението на парламента да се предостави военна помощ на Украйна и какво мнозинство представляват гласувалите за това депутати на фона на масовите нагласи срещу изпращането на оръжие проф. Дарина Григорова изтъкна:

"За първи път официално българско оръжие ще убива руснаци и украинци. Мислите ли, че това ще бъде забравено? Пример с Унгария – отказват да обучават украинци, отказват да дават оръжие, отказват да се включат в санкциите срещу Русия. Държава, която е член на НАТО, но има достойнство, а при нас наблюдаваме слугите, които не поемат отговорност."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!