Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Актрисата Елеонора Иванова и киното, което те пуска по пързалката на чувствата

| обновено на 30.01.23 в 16:45
Снимка: стоп кадър YouTube

Тя е само на 24 години, но вече има запомнящи се роли на театралната и киносцената. Отдава се на персонажите си, но не и на всяка цена. Ако не намира смисъл и урок за себе си в тях, не тръгва по този път. За своето време в света на актьорското майсторство е разбрала, че не бива да се впуска в неща, които просто не са нейните. Пък и нали някъде там може да има актриса, която да чака именно тази роля, защо да пречи на нещата да се случват по най-точния начин?!

Открила свободата да прави това, което обича, и то "с търпение и чувство за хумор", Елеонора Иванова е от младите лица, които впечатляват на екрана. Първите си стъпки в киното тя започва с филма, който от 3 февруари ще превземе зрителите – "Шекспир като улично куче".

Филмът на Валери Йорданов събира изкуството и улицата в една сурова, динамична история. В нея Аз-ът не се дава на действителността, а отвръща на удара с полета на душата. А душата намира своето спасение в изкуството, което, разбира се, може да се роди и в най-тъмната улица.

Елеонора Иванова във филма „Шекспир като улично куче“
Елеонора харесва такива филми, които просто те пускат по пързалката на чувствата и нямаш идея къде и как точно ще те отведат. Важното е да си носят своя ритъм. Самата тя създава такъв, когато се превъплъщава в даден персонаж. Доказват го ролите ѝ във филми като "Страх" на проф. Ивайло Христов, в чийто клас завършва НАТФИЗ, "Един асансьор разстояние" на Крис Захариев, "Пакет по пътя" на Елена Хрант и тези в сериалите "Братя" и "Отдел "Издирване".

Другият филм, в който зрителите скоро ще я видят, е "Чалга" на Мариан Вълев. В него всъщност се разказва за чистотата, която човек има в себе си. Въпреки всичко.

Като зрител, Елеонора не иска да знае какво, защо и как. Иска само да потъва в историята. Особено ако в нея играят нейните хора – колегите ѝ, връстниците ѝ. Като актриса обаче, тя иска да разбере всичко, за да може да накара хората да усетят магията, която киното притежава.

В звуковия файл Елеонора Иванова разказва за своето кино и всички послания, които можем да открием чрез ролите ѝ. Едно от тях е свързано със стигмата, която обществото ни налага спрямо наркотиците и хората, които по един или друг начин стават зависими от тях. Чуйте.

Елеонора Иванова е носител на стипендията "Стефан Данаилов". На театралната сцена можете да я видите в ролята на Сулвай в постановката на театър "Сълза и смях" "Пер Гюнт" и  отново там, но като Лулу в едноименния спектакъл с режисьор Крис Шарков.

Снимки: YouTube, Светослав Стоянов

По публикацията работи: Росица Михова
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.