В многовековната драматична история на народа ни има много премълчани, потулени или преиначени факти. Опростеното и конюнктурно представяне на миналото подминава трагични събития, но и бляскави прояви на висок дух, мисъл и действие на отделни личности или общности. За някои от тях започваме да чуваме едва в последните години.
Задълго историята на сънародниците ни, оказали се по стечение на обстоятелствата извън границите на съвременната ни държава, не беше разглеждана като част от общата българска история. Преселванията, разделите, изгубените следи на роднини и съседи си оставаха в семейните разкази. През всички тези десетилетия и столетия обаче българските общности в чужбина не просто са оцелявали, но и ревностно са пазили своята идентичност, култура и език. Дотолкова, че при срещите си с тях разбираме, че България може да е блян, скъпа бащина земя, сладък майчин език, оригинални традиции, красиви обичаи… все неща, които сме "надраснали".
Впрочем и те там, както и ние тук, сме въвлечени в един глобално свързан и все по-унифициран свят, в който местното, националното и специфичното изискват грижа, усилие и находчивост, за да се запазят и да живеят пълноценно. Дали днес, когато можем да се срещаме и говорим свободно, ще имаме съзнанието, волята и таланта да запазим многообразието от говори, традиции и спомени без да изоставаме от времето си…
Повод за тези размисли е 25-ата годишнина от една идея, прераснала в Дружество на банатските българи "Фалмис" със своя издателска дейност, танцов състав, много осъществени дейности и планове за бъдещи. Годишнината беше отбелязана с изложба на носии и предмети от бита на българите в Румъния от колекцията на Националния етнографски музей, научна конференция "Банатските българи – културно наследство, език и литература" и юбилеен концерт "Фалмис и приятели". В началото си е и научен проект "Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина".
В предаването "За думите" гостуват Светлана Караджова, председателка на "Фалмис", докторантка в Института за литература на БАН, и д-р Магдалена Абаджиева, гл.ас. в Института за български език на БАН. В записи от събитията разговаряме с Александър Лавров, потомък на Исидор-Антон Делин, духовник и общественик с чипровски корен – за духа на Кипровец, знаменитата фраза за училището и черквата; с Николета Рафаела Чокан, водеща на предаване за банатските българи в радио Тимишоара – за предаването, за банатския говор, за изучаването на български в тамошното училище, тя самата говори и пее на "банашки"; с Боно Кукалан, кмет на село Стар Бешенов, "столицата" на банатските българи в Румъния – за българския дух; с отец Стоян Мирчов – за хората и вярата; с Ели Бобойчов – за сдружението "Приказките от пруста" и за кулинарните традиции.