"Почина Карлос Саура, гигантът на испанското кино". С това заглавие RTVE оповести смъртта на големия режисьор, който направи известно испанското кино в света. През 60-годишната си кариера той е режисирал 44 игрални филма и няколко късометражни.
Само след един ден той трябваше да получи Почетната награда "Гоя" за цялостното си творчество на официална церемония в Севиля. Вместо това 91-годишният гений, от когото се учат режисьори като Мартин Скорсезе, Уди Алън и Стивън Спилбърг е починал в дома си, заобиколен от семейството си.
"Имах късмет в живота, правейки това, което ме привлече най-много: режисирал съм кино, театър, опера и съм рисувал и рисувал през целия си живот ", казва Саура за себе си и допълва: "Чувствам се все по-обичан тук".
Той е не само един от ключовите режисьори на 60-те, 70-те и 80-те години, но е и "една от основополагащи фигури в историята на испанското кино", написаха от Испанската киноакадемия. Два пъти номиниран за „Оскар“ и два пъти носител на наградата „Сребърна мечка“ от Берлинския международен фестивал – през 1966 година за филма си „Ловът“ и през 68-та за „Ментово фрапе“, Саура споделя, че ако не са били „фестивалите и тяхното въздействие“ е нямало да направи повече от два филма.
Роден в Уеска през 1932 г., в семейство на адвокат и пианист, той е най-големият син от четирима братя, а най-малкият е художникът Антонио Саура. По време на Гражданската война семейството се мести последователно в Мадрид, Барселона и Валенсия в опит да оцелее. Затова и последните години от диктатурата на Франко са увековечени с поредица от филми, в които символично анализира режима чрез семейните отношения. През 50-те години обикаля Испания като фотограф, за да остави свидетелства за следвоенния период. След това оставя фотографията и започва да твори история, като се отдава на кинематографията.
