Големият български актьор Марин Янев навършва на 17 февруари 80 години. Ето какво заяви той в предаването "Артефир":
"Не всичко зависи от нашите добри намерения и пожелания и като че ли друг се грижи да подрежда нещата... Да не бъдем песимисти – макар и на 80, човек трябва да вярва в добрите неща, които ни предстоят. Нашата професия е такава, че бихме могли, ако не друго, поне да поддържаме илюзията в хората, че не всичко, което предстои, е тъмно и безперспективно. Има смисъл, знаете ли!
Аз не съм по статистиките и не обичам равносметки, не че се страхувам от това. С това се занимават хората, които са край мен, не че ми е неприятно откъде и как съм тръгнал... къде съм вървял и колко съм успял. Но предпочитам да живея с утрешния ден.
Толкова много хора чух днес с добри думи и пожелания – става ми топло от това, че не са ме забравили. Моята внучка, която живее и работи в Лондон, се е вдигнала със съпруга си и пристигат днес за рождения ми ден. Те ми дават вярата и самочувствието, че все пак нещо добро съм свършил, щом се отнасят по тази начин към мен – има надежда, че не е било напразно всичко, което се е случило дотук.
Марин Янев споделя с горчивина:
"Колкото и малка да е България, тя е длъжна да отглежда талантите си, да се грижи за тях. При нас надделява завистта като че ли. Ние не си отглеждаме талантите, ние ги мачкаме... Дори ако погледнем онова, което се случва днес в Народния театър, е белег именно на това... Пак се появява синдромът на унищожението, на мачкането, защо бе, хора?!"
Актьорът споделя, че у него живее един най-голям съдник, с когото той сверява намеренията си, оценките си. Аз го наричам "моето вътрешно аз", "моето его", много му се доверявам.
Човек, особено в тази професия, е егоцентрик. Той пази егото си, мнението си, мисленето си. В едно общество, което има своите правила, които в някаква степен си приел, колко често се случва тези правила да конфликтуват с правилата на егото ти? Там някъде се крие майсторството да намериш този баланс между правилата на обществото, в което живееш, и собственото си его."
За ролите в театъра и в киното, за работата с колегите, за свободата на актьора и мястото му в изкуството – можете да чуете повече от звуковия файл.
Марин Димитров Янев е български театрален, филмов и озвучаващ актьор. Той е дългогодишен член на трупата на Народния театър „Иван Вазов“ в София. Носител на награда за мъжка роля от Съюза на артистите в България (САБ) през 1980 г. и 2015 г. и на „Аскеер“ за поддържаща роля през 1998 г.
Роден е на 17 февруари 1943 г.
Завършил е актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1963 – 1967) в класа на Боян Дановски. Работи в държавни театри – Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна (1967 – 1968), Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив (1968 – 1969), Театър „Сълза и смях“ София (1969 – 1985). От 1985 г. е част от трупата на Народния театър в София. Играе и на сцената на Театър 199. Член на СБФД.
Снимки – БГНЕС и БНР
