Едно от знаковите произведения на Борис Виан в превод на Андрей Манолов вече е част от Бисерната поредица на утвърдено наше издателство. В настоящото издание е включена илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.
Рисувайки един апокалиптичен пейзаж, в който доброто и злото са неразличими, Борис Виан ни изправя пред големите теми на обществото – войната, експлоатацията, нищетата, страхът. Абсурдният и ирационален свят в книгата, населен с причудливи и гротескови образи, зловещо напомня за нашия съвсем конкретен свят. С необятна фантазия и чувствителност, по един смайващо поетичен начин, авторът третира проблема за насилието, което човек приема за "нормално“ в своя живот, и за вечния стремеж на човешкия дух към свобода.
Борис Виан е роден на 10 март 1920 г. във Франция. Следва в "Екол сантрал" през 1939 г., но в началото на Втората световна война повече се интересува от обществените събития, отколкото от образованието си. Започва да свири на тромпет в създадения от него и негови приятели бенд, сътрудничи на списание "Хот джаз", а през 1942 г. вече е и дипломиран инженер. През 1945 г., под влиянието на приятели като Жан-Пол Сартр, Албер Камю, Жак Превер и Жан Кокто, започва да се занимава по-задълбочено с литературна дейност.
В следвоенните години публикува няколко творби под псевдонима Върнан Съливан. Така се появяват романите "Ще плюя върху вашите гробове", "Мъртвите имат еднаква кожа", "Ще пречукаме всички гадняри". По-късно излизат от печат „Есен в Пекин" и "Пяната на дните". Следват публикации на сборници с разкази и двата му най-значими романа – "Червената трева" и "Сърца за изтръгване".
В края на 50-те години на XX век Борис Виан осъществява концертни турнета из цяла Франция и в чужбина. Снима се в киното, пише пиеси, стихове, филмови сценарии, публицистика. Умира на 23 юни 1959 г.
Десислава Желева представя "Сърца за изтръгване" от Борис Виан в "Артефир", в разговор с Димитрина Кюркчиева.
Снимка – изд. Колибри
