5
Късно вечерта на 22 април българският алпинист-ветеран Господин Динев се завърна от Хималаите, където направи опит да сбъдне своя над 30-годишна мечта - да изкачи връх Анапурна. През 80-те години на миналия век Динев участва в националната експедиция, която осъществява първото българско изкачване на този връх. Тогава двама от алпинистите - Огнян Стойков и Милен Метков, загиват и това спира останалите.
След дългогодишна подготовка и спестяване на лични средства, миналия месец 64-годишният българин се завърна под Анапурна, където завари истинско стълпотворение от хора - над 50 разрешителни бяха издадени на мераклии от цял свят да изкачат върха, по чиито склонове загиват средно над 30% от опитващите късмета си. Към десетките участници имаше поне още толкова шерпи.
Оказало се, че фирмата, с която сливенският алпинист се беше отправил към Анапурна, е поискала на място участниците да заплатят за шерп, независимо дали желаят подобна услуга. Това се наложило, тъй като от организационна гледна точка, ползване на парапети, темпо и пр., било по-лесно всички да са с шерпи. Освен това, Динев на място разбрал, че за него няма осигурена палатка (той имаше желание да изкачи върха без шерп и това означаваше да ползва малка палатка, която да носи сам по маршрута).
“Беше моментът, в който трябваше от класически алпинизъм да се премине към комерсиалния”, казва Динев. Той доброволно е участвал в изграждането на парапети и височинни лагери.
“Самият маршрут няколко пъти трябваше да се изгражда. Накрая, когато тръгнахме да щурмуваме, трябваше да изградим и щурмовия лагер. Наложи се два пъти да местим Лагер 3 заради трудните условия по ледника и лавините, които затрупваха парапетите, въжетата трябваше да бъдат възстановявани. Заради сераците се наложи 3 пъти да променим маршрута, да опъваме нови парапети. Стана бавно, което забави самото изкачване и атаката на върха”.
Българинът е бил с първия екип, поел нагоре - с шерпите, фиксиращи парапети, и с пакистанския алпинист Саджид Садпара.
“Стана спонтанно. Избрах да бъда в първата група, защото мислех, че така шансовете за изкачването са по-добри. Друг е въпросът, че почти всички бяха с кислородни апарати. Кислородните бутилки бяха изнесени с хеликоптер на 7000 м. За жалост, това е световната тенденция - върховете да се изкачват бързо, с кислород, за да бъде по-сигурен успехът”.
При пристигането си за експедицията участниците са били откарани с хеликоптер директно в Базовия лагер, което скъсява аклиматизацията, особено за желаещите да се изкачват без допълнителен кислород, а изкачващите се с кислородни апарати стават по-уязвими в случай на инцидент и изчерпване на кислорода.
Равносметката накратко: Един загинал от височинна болест - северноирландецът Ноел Хана, един в критично състояние в болница - индиецът Анураг Малу (който беше изваден от дълбока цепнатина, след като прекара 3 денонощия в нея), няколко души, спасени с хеликоптер по склоновете на върха и няколко издирвателни акции.
В началото на атаката шерпът, назначен на Господин Динев, изпуснал раницата с палатката и спалния чувал, това наложило да слязат 1000 метра надолу, за да намерят багажа, без който е нямало как да продължат нагоре. Малко по-късно в участък от маршрута над тях паднала лавина, която блокирала останалите горе.
“Това беше денят, в който трябваше да щурмуваме върха. Имахме за цел първо да стигнем Лагер 4. На парапета шерпът се хвана за въжето, но изпусна раницата. Тогава разумът надделя, защото едва ли щяхме да оцелеем два дни без палатка и спален чувал... Намерихме раницата чак при Лагер 2. Тогава по радиостанцията разбрахме, че хората след нас не могат да слязат, защото е паднала лавина. Трябваше да се организира спасителна акция”.
Така Господин Динев се връща в Базовия лагер и за няколко дни състоянието му се влошава, което налага да отпътува към Катманду, за да бъде прегледан. С това експедицията приключва.
“В комерсиалните експедиции се гони само целта. За мен най-голямото разочарование беше, че дори и с кислороден апарат, никой не е способен да помогне, нито има желание да съдейства на другите. За радост, се запознах с млади и талантливи пакистански алпинисти, които вече са популярни - с тях се организирахме да помогнем на останалите да слязат”.
Според Динев световният алпинизъм, рано или късно, ще вземе решение, с което да разграничи класическите изкачвания от комерсиалните.
“Анапурна е много труден връх, но аз съм се влюбил в него още като младеж... Исках в чест на Огнян и Милен (Огнян Стойков и Милен Метков, които загиват под Анапурна през 1989 г., по време на българската национална експедиция - бел.ред.) да направя така, че самият връх да бъде по-близо до нас и да си остане нашият връх... Да помним и да знаем, че български алпинисти са изкачили един сериозен връх самостоятелно - без шерпи, без носачи, без кислородни апарати (по време на експедицията през 1989 г. - бел.ред.)".
Попитан дали би се върнал в Хималаите, Динев отговаря, че това е мечта за всеки алпинист, но "по-важно е българският алпинизъм да се събуди, да подпомагаме младите и да им дадем пример”.
Репортаж по темата чуйте в звуковия файл.
Снимките са предоставени на БНР от Господин Динев.
---
Новините следете в рубриката "Екстремните спортове".
