7
Българското училище в Саутхемптън, Великобритания, носи името на революционера Васил Левски, отдал себе си на народното дело за освобождение на Отечеството. По повод отбелязването на 150-ата годишнина от обесването на Апостола на свободата учениците се запознаха с малко известни факти от живота му, споделиха своите емоции и отношение чрез творчество и изписаха с неговия почерк живите му и днес думи: “Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си!”
Като патрон на нашето училище образът на Васил Левски присъства целогодишно в нашите мероприятия, казва директорката Теодора Иванова. За да се докоснат до по-различен – “чуждоземски” поглед към делото на този български герой, учениците участват в урок, посветен на книгата “Апостолът на свободата” на британската писателка Мерсия Макдермот. “Те разбраха, че не само ние, българите, виждаме в Апостола герой, а и хора от други страни, посетили България и опознали неговия живот, са впечатлени и впоследствие написват велики думи за него”, добавя директорката.
И тъй като в училището превръщат всеки български празник или годишнина в повод децата да задълбочат знанията си за най-почитания български герой, те изграждат собствена представа за неговата личност и качества, в които биха искали да припознаят и себе си.
Българчетата от Саутхемптън откликнаха с радост на инициативата на Радио България „С мисъл за Левски“ по повод 150 години от гибелта на Апостола, и ни изпратиха снимки и видео от занятията си, свързани с българския герой – вижте:
Училището в Саутхемптън възниква през 2014 г. по инициатива на родители, които искат децата им да говорят и пишат на майчиния си език и да познават своите корени. Всяка седмица 140 ученици се учат в него на български, история,традициив самостоятелни класове с помощта на 14 учители.
“Идвайки при нас, децата не просто изучават езика – казва директорката. – Те създават приятелства, опознават бита и културата на българския народ. Ние им предлагаме както учебната програма на образователното министерство, така и извънкласни дейности. Имаме два клуба по народни танци, клуб “Родинознайко”, където учениците се запознават с българските традиции и обичаи, и още един за езикови задачи, свързани с българската литература.”
За съжаление, все по-често в училището постъпват деца, които трудно говорят на майчиния си език.
“Повечето деца, които идват при нас, вече са родени във Великобритания – добавя Теодора Иванова. – По-голяма част от времето си те прекарват в английско училище, където създават приятелства и комуникират предимно на английски. Разбира се, родителите се опитват да вкарат българския език в семейството – говорят, четат се книжки на него. Ние самите имаме инициатива децата да си разменят книги, купени от училището, за да ги стимулираме в тази посока. С времето те доста подобряват езика, но, за съжаление, средата надделява и в речта им се усеща английския акцент.”
Забележителен факт, по думите на Теодора Иванова, е съпричастността на родителите. Освен че организират базари и различни дейности, те винаги са готови да се притекат на помощ, за да превърнат училището в привлекателно място за децата. “Играем в един отбор, а това е много положително за развитието на цялата българска общност в града”, отбелязва директорката.
“В началото на учебната година един от родителите изработи и ни подари табела с лика на Левски – продължава тя. – Поставихме я в двора на английското училище, чиято база ползваме всяка събота. От наш ученик, който учи в това училище, разбрахме, че негов учител е разказвал на децата кой е този български герой. Така че името на Левски започва да се опознава не само от българчетата в училището.”
Вижте още:
