До сега е изследвана едва около една десета от античния град Нове до Свищов, простирал се върху 280 декара площ. Легионният лагер или римските казарми в Нове са разположени на 170 декара и всъщност около военната зона се развива селището, в което вече са добре проучени и експонирани сгради с римското подово отопление, щабът на легиона, пристройката за кръщение до църквата и римската военна болница.
Ако се намери финансиране – държавно или общинско, и през този археологически сезон работата си ще продължат два български екипа.
Доц. Евгения Генчева от Националния археологически институт с музей при БАН ще работи по вътрешната улица, заобикаляща военния лагер и по останките от единствената разкривана до сега у нас сграда, представлявала офицерския клуб на легионерите в късната античност, разказа за "Рано в неделя" археологът от Свищовския исторически музей д-р Марин Маринов:
„Това е схолето на легиона. Това е едно място за събиране на офицерите на първата кохорта на Първи италийски легион. Това схоле е построено през четвърти век. Интересното е, че на практика той е преусторен по-ранен склад за зърнени храни. Много важна сграда, каквато друга няма открита по нашите земи“.
Античният град Нове до Свищов е съществувал от първи до седми век след Христа и минава през много трансформации, което е предизвикателство за работата на археолозите, които го проучват вече шест десетилетия.
„Множеството сгради, които са били разположени на неговата площ, непрекъснато са достроявани, престроявани, ремонтирани и това доста често във всички сектори затруднява археолозите при разкриването на останките от отделните сгради, при изясняването на периодите на тяхното функциониране“.
През юни в Нове идват полските учени от Познан и Варшава. И през това археологическо лято ще работи екипът на д-р Елена Кленина от Познанския университет, разказва още свищовският археолог д-р Марин Маринов:
„Там продължават проучванията на също една много интересна сграда, каквато също нямаме открита до сега и проучена в нашите български земи. Познанският екип смята, че това е армаментариум – склад, в който се съхраняват оръжията на римските легионери, а също така и бойните машини, които използват както Първи италийски легион, които по принцип са на въоръжение в римската армия. Според познанския екип единственият аналог, който има тази сграда, е в Рим. Пак имаме един момент на по-късно преустройство, тъй като армаментариумът е построен през 20-е години на втори век, а през четвърти век отново е преустроен в склад за зърнени храни“, сподели още пред БНР д-р Марин Маринов.
Тазгодишният лауреат на награда от фестивала “Орел на Дунава” – проф. Пьотър Дичек, също ще продължи своите проучвания. Миналата година полякът и екипът му направиха интересно откритие, придобило голяма популярност като римски хладилник от първи век след Христа:
„Това е керамично съоръжение, вкопано в земята, което се е отваряло нагоре. Предполага се, че през лятото в него е слаган лед за съхранение на различни храни, а през зимата и сняг. При разкопките и разкриването на това съоръжение в него са открити останки от храна – животински кости, както и останки от въглен, за който проф. Дичек допуска, че е използван за отблъскване на насекоми, които биха нападнали съдържанието на хладилника“.
Екипът на д-р Агнешка Томас ще продължи проучванията си в южната част на легионния лагер. Работата там е все още в начален етап, тъй като на това място и в Нове като цяло културният пласт е изключително богат и с голяма дебелина, посочи д-р Марин Маринов. Той ръководи втория български екип и планира да продължи своите проучвания западно от западната порта на легионния лагер и на по-късния град, където има разположени сгради извън крепостните стени:
„Които са не по-малко интересни по своя характер от сградите в укрепената площ. Трябва да разкрием южната стена на ранновизантийската базилика, разположена там. Очаква се да бъдат намерени още гробове от ранновизантийския некропол, в който е вкопана тази църква. Също така трябва да продължим да разкриваме останките от римската вила, разположени под некропола“, допълни още за "Рано в неделя" д-р Марин Маринов.
Още по темата в звуковия файл.
