3
В 7-ми епизод на „Америка - илюзии и реалности" сме в едно малко канадско градче близо до Ниагарския водопад, където ни посреща българката Мария Димитрова на английска закуска в тяхната къща за гости, за да ни разкаже ,че човек никога не знае къде може да срещне любовта и къде и как може да сбъдне своята мечта. Днес тя живее в едно малко градче, което се казва Ниагара на езерото, на около двайсет километра от Ниагарския водопад.
Това е Мария Димитрова. От 20 години Мария живее в Канада, влюбва се, продължава да играе български народни танци, което със същата страст от дете. Към дипломата по икономика е прибавила и магистърска степен по бизнес администарция .Работила е като мениджър в Канадска фирма ,която шие ризи в България ,след това към Търговската камара в Монреал…а от няколко години,заедно със съпруга си Димитър Минков се е захванала с нещо съвсем различно. Към това ,казва ,че не се е отказала от мисълта да се върне в България някой ден, но засега няма намерение да се кандидатира за политик, а още по-малко за министър председател, въпреки, че според нея политическата обстановка в България е достигнала "апогея на пошлостта".
Защо изоставихте Монреал за да се преместите близо до Ниагара? Водопадът ли ви привлече?
"Не. Всъщност това е една любовна история. Имах няколко години връзка на разстояние с моя приятел, който също е българин, който е хореограф, също танцува народни танци. И ние се познавахме отдавна и искахме да живеем заедно. Това беше компромисен вариант, защото той в Торонто живееше, аз в Монреал и тук ни запали красотата на мястото, пълно с цветя, с огромни дървета, винарни и плодови градини." И още:
Трудно ли се сбъдва мечтата да имаш къща в този район?
"Да, бих казала, че почти е невъзможно. Ние, като едни мечтатели така скочихме с главата напред, но в момента цените са изключително високи. Няма къща под милион канадски долари. То за един милион е съвсем малка къщичка. Нашата е много стара и историческа къща, която е построена около 1816 година. Имаше, разбира се, страшно много ремонти да се правят, но беше къща за гости. Бих казала, че напомня на стара българска възрожденска къща, само че в английски стил."
Това всъщност ви даде възможност да развивате частен бизнес...
"Да, ние всъщност имаме къща за гости и посрещаме хора от цял свят. Посрещаме ги, приготвяме им закуска в такъв стар английски стил с английски порцелан и със сребърни прибори, бяла покривка с цветя."
Как научихте всичко това? Защото това не е по български...
"Когато купихме тази къща, започнах да се интересувам от този стар стил, да гледам мебели и всичко как се прави. Тук в самия град има такива хотели, винтидж стар стил хотели, които предлагат английски чай и така са обзаведени в този стар стил. И аз започнах да се интересувам и всъщност доста добре се справям, защото имам много добри отзиви и много добри коментари. Едни и същи хора се връщат всяка година."
"Да, бих казала, че това. Да. С увереност мога да кажа, че съм реализирала американската и канадската мечта."
Така ли си я представяше преди да тръгнеш?
"Да, това беше по скоро от филмите. Американската мечта да имаш къща на красиво място с басейн, хубави коли."
Това достатъчно ли е човек да бъде щастлив?
"Не мисля, че любовта, приятелите, човека, с който си децата, щастливото семейство, професионалната реализация да правиш това, което обичаш е по важно, много по важно. Но, разбира се, аз като един земен зодиакален знак, знак материалното. Разбира се, никой не се отказва да живее на красиво място, да има хубава къща, да има хубава кола и да се радва на живота. Всъщност тук, на това. В това градче, доколкото знам, няма други българи, които да живеят едни наши приятели. Така заможно семейство си купиха къща, но те все още живеят в Торонто. И други няма."
Вие сте единствените българи, които живеете в това градче. Не ви ли е скучно?
"Не, не ни е скучно, защото първо непрекъснато посрещаме хора в нашата къща от цял свят, наистина от цял свят."
И това прави разнообразен живота ви?
"Да, това прави разнообразен живота. В Ниагара Фолс има малко, много сплотено българско общество. Ние си създадохме приятели, които всъщност са от танцовия състав, но и покрай Българската църква, която подпомагаме. Така сме си създали приятелства и не ни е скучно, даже напротив. Много ни е приятно. Първоначално, сменяйки големия град за малкото провинциално градче, мислехме, че още ни е рано".
И Заради това, за да не ви е скучно и да ви е още по разнообразно, решихте да направите и български фолклорен фестивал, който обещава да конкурира най големият в Северна Америка български фолклорен фестивал "Верея" в Чикаго?
"Да, това е по инициатива на моя съпруг Димитър Минков. Той е хореограф от България. Бил е ръководител на ансамбъл Димитровче в Торонто. Сега двамата сме ръководители на танцов клуб Щастливци в Ниагара, тъй като Ниагарския водопад е толкова популярен заради пътеписите на Алеко Константинов. Всички българи мечтаят да дойдат на Ниагарския водопад. Ние решихме, че би било прекрасно да съчетаем с българския фолклор. Тази година ще бъде второто издание. Първото беше през 2019 г. Съвсем спонтанно и набързо направихме. Събраха се 200 човека. Залата ни се оказа тясна. Бяхме запазили 2020- та, но пандемията провали всички планове и тази година отново решихме да го направим. 500 човека са заявили участие. Ще бъде на 10 юни и предполагам, че и за в бъдеще ще стане така. Популярен фолклорен фестивал Празник на българския фолклор, на българските народни танци, на българската общност. Участват 14 колектива за български народни танци от Чикаго, от Лос Анджелес, от Сан Диего, Калифорния, от Монреал 3".
Има ли интерес и от Европа към вашия фестивал?
"Има интерес и от Европа, и от България. Имаме желаещи. Ще видим дали бихме могли да го организираме, защото Ниагара всъщност е по малък град и няма толкова големи зали, където бихме могли да съберем повече от 500 човека."
Намерихте ли, открихте ли вашето място или България си остава мястото, което остава мечтан и възможен път назад?
"Да, разбира се, България е в сърцата ни. Ние сме патриоти, ние обичаме всичко българско. Всеки емигрант, колкото и да е добре, а ние бих казала, че живеем в рая, винаги бихме искали да се завърнем в нашия роден край."
Добре, но човек не бяга от рая. Защо искате, защо смятате, че в един момент, въпреки всичко бихте предпочели да се върнете обратно?
"Поради факта, че бяхме отраснали в социалистическия строй, който не беше толкова лош, но, разбира се, в материален план по ограничени бяха нашите възможности. И всъщност, прочитайки една книга, аз реших да си подам документи за емиграция. Сега виждам, че Канада наистина е една прекрасна държава. Тя беше дълги години и аз съм се чувствала щастлива тук. Но сега с новите тенденции мисля, че зова на сърцето отново е в посока към България."
