"Постоянната експозиция на един музей обикновено остава от пет до десет години, поне така е в чужбина, но в България реалността е малко по-различна. У нас все още има много музеи, в които виждаме стари експозиции, създавани през 70-те и 80-те години, с всичките техни плюсове и минуси. Със сигурност една постоянна експозиция трябва да има допир със съвременността и да отразява промяната в разбирането на фактите, да бъде направена така, че в нея да има място за адаптация и за развитие – казва Мартина Денева, изложбен дизайнер и музеен изследовател, която работи в Музея за хумора и сатира в Габрово.
"Битува усещането, че музеи със стъклени витрини са стари и некачествени, но това е класически тип възприемане на информация. Освен това те имат чисто утилитарни функции. Но това, което се променя във времето, е разбирането, че експонатът е много по-ценен заради разказа, който носи със себе си. Не е проблем той да бъде във витрина, а е проблем, ако до витрината има само един етикет, без контекст. Вече можем да работим с медии, снимки, интерпретации на архиви, умели текстописци. Историята трябва да докосва хората и да я усещат дори сетивно.
Не мисля, че музеят трябва да третира само миналото. Много е важно да задава въпросите какво е сега, какви избори правим, как трябва да живеем, да ни дава посоки и вдъхновение за бъдещето."
