"Има наслагване на различни интереси. С изборите през 1923 година, които са мажоритарни, БЗНС успява да получи абсолютно мнозинство. Има обаче мощна съпротива срещу социално-икономическите реформи на партията. Важна е и външната политика на Стамболийски, който е за мирно уреждане на отношенията и сближаване с Югославия"
Царят не е организирал преврата, но му дава зелена светлина, отбеляза професор Тодорова.
Съсловната идеология за паразитни и производителни класи на Стамболийски му създава естествени врагове, посочи още тя.
"В паразитните класи влизат военните, адвокатите и църквата. Естественият съюзник – Комунистическата партия, която е втора сила в парламента , е разглеждана като съперник. Не помагат и ексцесиите на Оранжевата гвардия. Превратът се състои и е разтурена най-голямата партия. Министър-председателят и неговите сподвижници са избити. Налага се диктатура на града над селото".
Има две интерпретации на преврата, обясни професор Тодорова.
"Едната има за стожер държавността – идеята е, че се спасява България от хаос и диктатура. Тя е подплатена от теорията на Макс Вебер, че държавата има монопол върху насилието. Идеята е, че това насилие е легитимно. Тази интерпретация е господстваща до 9 септември и след 10 ноември.
Другата е тази около стожера на съпротивата, която също си позволява насилие, определяно като легитимно. Тя се основава на идеите на Френската революция".
Тя разказа и за ролята на Коминтерна.
Цялото интервю на Ирина Недева с проф. Мария Тодорова може да чуете в звуковия файл.
