Каквото и да прави човек, не може да избяга от себе си, но и от любовта. Тя е навсякъде и във всичко. Особено ако погледнем към афиша на 31-вото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято", което вълнува и занимава с въпросите на сърцето.
Фестивалът поведе зрителите по пътищата на любовта още със спектакъла, с който постави официалното си начало – "Представление и половина" на Театър "Българска армия". И оттам като се започна – "С гръб към залеза“, "За любовта…“, "Орфей“, който копнее за своята Евридика, "Укротяването на опърничавата" по Шекспир, "Коприната“ на Барико, "Дишай“, където двама млади прекалено много мислят, преди да създадат семейство, но накрая го правят, защото искат и най-вече защото се обичат. И стигнем – не по ред, а просто по ритъм – до „Това не го казва!“ на Саломе Льолуш, която гостува у нас, за да ни разкаже как се казват всъщност нещата. При това между двама, влезли с всичко, което имат, в спор от любов към себе си, към живота и един към друг, за да покажат що е то щастието и къде го откриваме, макар и за кратко. Защото все пак нищо не е вечно, нито пък сигурно в този живот. Освен смъртта и… да, любовта. Тази любов, без която не можем, както се пее в песента. Тази вечна тема, която се открива и в спектаклите на 31-вото "Варненско лято".
За нея, както стана ясно, се говореше от сцената на Драматичния театър "Стоян Бъчваров“ във Варна, когато Александра Сърчаджиева, в компанията на Юлиан Вергов, Петър Антонов и Ива Тодорова, заиграха "С гръб към залеза“. Те припомниха на публиката какво е да си във вечно търсене на красивото и да мечтаеш за любов, която все ти убягва.
Представлението е по текстове на Яна Борисова, която е сред най-популярните автори в новата българска драма, и разказва две любовни истории през погледа на всеки от участниците в тях. Така представя красивата страна на тъгата, залезите, танцуването и готвенето като изкуство.
Според Александра Сърчаджиева, която разказва за любовта на път към Градската галерия във Варна, където публиката на "Варненско лято“ я очакваше и друг сюжет, често в живота не забелязваме чистотата в човешките взаимоотношения. Не виждаме красивото и истинското в тях, защото все бързаме за някъде, за нещо и позволяваме на битовизмите да ни завладеят. Сякаш сме с широко затворени очи за душата на човека пред нас. И всичко това навярно се дължи на страха от провала, който таим в себе си.
Юлиан Вергов е на същото мнение. Идеята за провал ни затваря за чудото, което съдържа животът. Не ни позволява да се насладим на момента, на мечтата. А всъщност и към мечтите си имаме отговорности, защото те са основна движеща сила в нашето съществувание.
В Градската галерия "Борис Христов“ в морския град той, пак в компанията на Петър Антонов, но и в тази на Цветана Манева и Дарин Ангелов, буквално говореше на публиката "За любовта…". Това е името на спектакъла отново по текстове на Яна Борисова.
А в звуковия файл можете да чуете от Юлиан Вергов какво се случва в света на влюбения човек.
Театърът, който дава на зрителите всички основания да се почувстват истински живи, дори и само за има-няма два часа, също е любов. Това става ясно от думите на актьорите Александра Сърчаджиева и Юлиан Вергов, които бяха част от тазгодишното "Варненско лято" 2023.
Снимки – "Варненско лято"
