Недейте да принизявате актьорството в професия, казва Марлон Брандо, а Димитър Маринов добавя, че за него актьорството е предизвикателството да прави онова, което не знае как се прави. И голяма заслуга за това има родината, която живее в него, макар и всички пътища най-често да го водят към Холивуд.
Той всъщност възприема Холивуд като работно място, просто кварталът на Лос Анджелис, който те търси и иска точно теб. Няма тайна в това, а само внимание към идеята не да бъдеш забелязан, а запомнен.
"Целта на един артист е не да бъде видян, а да направи нещо, с което да помогне за еволюцията – да може да се надделее и да се раздели държавата от изкуството. Да, знам, много е сложно, и в САЩ вече започва да се чувства това напрежение, когато има политика и интереси. В крайна сметка обаче твоята работа не е да се оплакваш и да хулиш, да псуваш и да сочиш с пръст, твоята работа е да си вършиш работата. И ако ти наистина си творец и артист и вярваш в нещо, най-добрата платформа за теб е сцената или екранът. Всичко останало няма значение“, каза в "Кино с думи“ Димитър Маринов и припомни, че актьорът е силен там, където талантът го води.
Според Маринов, който има повече от десетгодишен живот на театралната сцена, и то на Бродуей, и набор от филми, които оставят следи в съзнанието на зрителите, проблемът на днешните млади хора е илюзията за знание. В изкуството обаче не е въпрос на вкус, а въпрос на вяра.
"Публиката ни гледа по вкус, а ние работим с вяра. И нашата работа е не само да забавляваме, а да образоваме. Ако публиката те приеме по вкус, както хубавата стара приказка – по дрехите, какво ти правиш, за да те изпратят по акъла? Тук вече идват и дисциплината, разбирането, отношението. Тогава творецът започва да работи за публиката, а не за себе си.“
Димитър Маринов е на мнение, че ако не проявяваш лично отношение и дисциплина към собственото си творчество, при това в името на онези, за които го правиш, никога няма да стигнеш до момента да бъдеш запомнен. А зад таланта преди всичко стои човекът, защото интерпретациите ти на сцената или на екрана, заради които всъщност зрителят иска да те гледа, зависят от гледната ти точка, жизнения ти опит и собственото ти верую. И вниманието на актьора всъщност се състои в това да не пренебрегва човека. То е ежедневието, а актьорското майсторство – последствието.
И още:
По тези и други въпроси чуйте Димитър Маринов в звуковия файл.