Част от тях бяха организирани да заминат за Турция от русенеца Теодор Кисимов - един от най-опитните пещерняци у нас. Той е изследвал пещерата Морджа в продължение на 3 години, а през февруари участва като доброволец в спасителните акции след земетресението в Турция.
"Беше една от най-тежките акции в такъв мащаб", казва пещернякът. "Успяхме много бързо да се самоорганизираме и да потеглим с личните си автомобили натам. В момента, в който разбрах, че има проблем, сам предложих да замина."
Със съжаление Кисимов признава, че у нас няма структура, която да се занимава регламентирано с пещерно спасяване.
Как приемане на Закон за доброволчеството би се отразил на участието на доброволци в спасителни акции?
"Да има защита пред работодател, да не си загубиш работното място, ако се включиш в акция. В същото време той би могъл да бъде компенсиран за пропуснатото време, в което работникът не е при него. Отделно като екипировка и съпорт."
"Беше плюс за мен, защото познавах пещерата. (…) Тя е много интересна пещера, дълбока. Не е супер сложна, защото няма в нея големи тесняци, приятна за проникване. Границата от 1000 е повече психически на хората да я преодолеят, и физически", разказва той в предаването "Хоризонт до обед".
"Да проникнеш до 1000 метра е много тежка акция, трябва много голям ресурс от хора, участваха над 200 човека от спасяването", допълва спелеологът за конкретната акция, свързана с американския изследовател.
"Участвал съм в учебни операции, но за реална акция – това ми е първата. Най-важните съвети: да си спокоен и да знаеш какво можеш да направиш. Да знаеш, че имаш ръководител и трябва да го слушаш", изтъква още Георги Беров.
"Мен ме привлича спокойствието, че няма други хора. В една пещера, както е дълга експедиция, може да си 5-7-10 дена, няма телефони, няма кой да ти звънне. Това много рядко се намира вече – да останеш сам, с няколко човека", споделя младият пещерен изследовател.
Повече по темата слушайте в звуковия файл.
